Двайсетина години след края на Втората световна война антисемитизмът като че ли беше започнал да отстъпва. Но това, оказа се, беше само в очите на оптимистите. В началото на 21 век се надигна поредната антисемитска вълна. Последните 2-3 години избухнаха няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. За съжаление поредният от тях– войната в Газа между Израел и Хамас, вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.
На 9 ноември, светът за пореден път отбеляза Кристалната нощ, от която изминаха 85 години и от която започна поредното масово изтребление на евреи, получило името Холокост. "Никога вече е сега!" изписаха берлинчани на Бранденбургската врата и показаха, че антисемитизмът може да бъде отречен дори в страната, която роди Холокоста. Въпреки това и в нея зачестиха антисемитските прояви. За причините в началото на 21 век да се надигне поредната антисемитска вълна разговаряхме в "Познати и непознати" с доц. Алексей Пампоров от БАН. "Антисемитизмът никога не е изчезвал, просто беше по-незабележим в Европа. Поне от 30 години приблизително израелските отбори се състезават в първенствата на Европа заради невъзможността да се състезават в Близкия Изток именно заради антисемитските прояви по време футболните мачове" – казва доц. Алексей Пампоров от БАН.
Какво още каза той за новата вълна антисемитизъм, заляла Европа, чуйте в звуковия файл.
"Държавата трябва да взима незабавни и категорични мерки при антисемитски прояви. Независимо дали на нечий магазин ще напишат Jews, както се беше случило наскоро; дали ще рисуват свастики или някой политик ще си позволи реч на омразата. Редно е в тези случаи прокуратурата и полицията веднага да действат. Ясно е разписано в Наказателния кодекс какво трябва да се прави." – продължава доц. Пампоров
"Тийнейджър е арестуван и разследван за нападение, след като е ритал в гърба равин в парижкото метро", "Във Франция са регистрирани 1159 акта на антисемитизъм. Броят им се е увеличил три пъти в сравнение с 2022 г.","Неизвестни подпалиха и оскверниха еврейско гробище във Виена" – това са заглавия отпреди десетина дни в европейската преса. И те говорят, че Стратегията на ЕК за борба с антисемитизма, приета преди две години от ЕС, още не работи. Как войната в ивицата Газа повлия върху ескалацията на антисемитизма в Европа? Според проф. Татяна Дронзина – "Войната допринесе за антисемитизма, но тя не е в неговата основа, нито в неговото развитие. Покачването на антисемитските прояви в никакъв случай не е от вчера. Омразата срещу евреите се корени дълбоко в европейската история. Войната има някакво значение, но антисемитизъм не е просто ненавист срещу Израел или подкрепа за арабската кауза, а е омраза срещу евреите от цял свят. Да, ЕС създаде стратегия, бяха проведени и няколко сериозни изследвания, но по мое дълбоко убеждение докато не престанат да се произвеждат антисемитските митове в европейското съзнание, ние няма да се справим с тази човеконенавистническа идеология". Целия разговор с проф. Дронзина чуйте в звуковия файл.
"Далеч в бъдещето аз виждам човека като роден от Светлина, освободен от мрака, който оковава Душата, живеещ в светлина, без веригите на мрака да закриват Светлината на неговата Душа." Това са думи, взети от Изумрудените скрижали, датирани отпреди 38 000 г., за които се твърди, че са написани от Тот, наричан още Хермес Трисмегист. Като погледнем последните 2000 години от човешката история, едва ли можем да се изпълним с оптимизъм, че предвиденото от Тот време е дошло. Особено ако погледнем пък последните 2-3 години, белязани от няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. ... За съжаление поредният от тях избухна преди повече от месец – войната в Газа между Израел и Хамас. Тя вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър..
След успеха на събитията на "Кинолюбителите" от миналата година, когато бяха показани любителски филми на Серафим Мънков и Станка Пенчева, "Киноклуб Супер..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg