С фразата "написано върху камък" означаваме нещо непреходно и призвано да остане, ако не във вечността, то поне за дълго. Понякога за толкова дълго, че разчитането на написаното изисква специални умения, още по-сложно става, когато знаците са стояли толкова дълго време в камъка, че сами са се превърнали на камък, т.е. фосилизирали са.
Когато преди милиони или стотици милиони години един дънер, ствол, семе или дори полен е попадал сред седиментни скали, той се е запазвал там, понякога оставяйки само отпечатък, от който с годините се е изличавала всяка следа от органичната тъкан.
С годините различни соли са замествали растителната тъкан, на чието място се е появил силиций и така дърветата са се вкаменявали. Ако на подобен реликт се направи разрез тънък около три микрона се вижда тъканта и се разбира възрастта.
На територията на България има установени над 120 находища на палеофлори от палеогена и неогена. Една от причините за това разнообразие е същата, която обуславя и богатството на днешната българска флора – географското ни разположение. Много преди да бъде миграционен път на човека, територията ни е била населявана от флората и фауната на три континента: Европа, Азия и Африка.
Кои растителни видове са оцелели и са стигнали до нас след милиони години и как се е развивали климатът и условията на територията, която днес наричаме България, ще разкаже доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН по време на презентацията си на тема палеоботаника на 26 ноември, неделя, от 16 часа, в зала "Левентис" на Националния природонаучен музей.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
