С фразата "написано върху камък" означаваме нещо непреходно и призвано да остане, ако не във вечността, то поне за дълго. Понякога за толкова дълго, че разчитането на написаното изисква специални умения, още по-сложно става, когато знаците са стояли толкова дълго време в камъка, че сами са се превърнали на камък, т.е. фосилизирали са.
Когато преди милиони или стотици милиони години един дънер, ствол, семе или дори полен е попадал сред седиментни скали, той се е запазвал там, понякога оставяйки само отпечатък, от който с годините се е изличавала всяка следа от органичната тъкан.
С годините различни соли са замествали растителната тъкан, на чието място се е появил силиций и така дърветата са се вкаменявали. Ако на подобен реликт се направи разрез тънък около три микрона се вижда тъканта и се разбира възрастта.
На територията на България има установени над 120 находища на палеофлори от палеогена и неогена. Една от причините за това разнообразие е същата, която обуславя и богатството на днешната българска флора – географското ни разположение. Много преди да бъде миграционен път на човека, територията ни е била населявана от флората и фауната на три континента: Европа, Азия и Африка.
Кои растителни видове са оцелели и са стигнали до нас след милиони години и как се е развивали климатът и условията на територията, която днес наричаме България, ще разкаже доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН по време на презентацията си на тема палеоботаника на 26 ноември, неделя, от 16 часа, в зала "Левентис" на Националния природонаучен музей.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
