Следващите редове са посветени на един динамичен етап в развитието на българската литература, а именно периода след 1989 г. Дали този етап е отговор на промените в обществото, което преживява трансформация от тоталитарен режим към демокрация? Какви са образите на “прехода“, които авторите формират? И защо романът играе ключова роля, като помага за формирането на нови разбирания и памет за този период?
На тези въпроси се опитахме да дадем отговор в ефира на предаването “Нашият ден“ заедно с доц. д-р Ани Бурова, литературен историк и критик, преподавател от Катедрата по славянски литератури на Софийския университет "Св. Климент Охридски“.
"Вероятно всеки има свой отговор за това как възприема "прехода“, базиран и на личния ни биографичен опит, и на поколенчески такъв“, казва тя. Вероятно литературата е един от начините да потърсим по-дълбоки отговори. Литературата гледа по различни начини на този период.
Според нея периодът след 1989-а вече е много дълъг и не можем да говорим за него като за един период. След 2000 година картината се променя. Върху литературата въздействат фактори, които не са свързани само с постсоциалистически период. Виждаме все по-силното влияние на новите медии – социални мрежи, рекламата и други.
По нейните думи картината, която създава литературата, до голяма степен зависи от това, което носим в колективното си съзнание като общество. Съвременната литература е много разнообразна като сюжети и жанрове.
Литературата в контекста на прехода е акцент в лекция на доц. Ани Бурова на 29 ноември в театралната зала "Алма Алтер" на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", съобщават организаторите.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
