Катастрофалните резултати на 15-годишните ни ученици в международното оценяване PISA само потвърждават наличието на дълбока криза в образованието ни, която усещаме всички ние като пряко или косвено свързани с образователната система.
Въпреки декларираните от десетилетия намерения за промени в целите, принципите и методите в образованието, философията на системата все още почива върху липсата на доверие към училището, учителите и учениците, което логично поражда и дълбоко недоверие от страна на "потърпевшите" към системата и управляващите я.
Дали този път уверенията, че ще се направят дълбоки промени в правилната посока ще се осъществят, с какво трябва да се започне, има ли потенциал за истинска качествена реформа на образованието – в рубриката "Всичко за образованието" търсим мнението на образователния експерт д-р Светла Петрова, която до 2018 г. е национален координатор на Програмата за международно оценяване на учениците PISA.
"Училището, образованието е тема, която засяга всеки човек, независимо каква е неговата обществена роля, т.е. подобно на здравеопазването, това са сферите, които влизат буквално ежедневно във всеки дом. Проблемът с доверието или по-скоро липса на доверие е много голям, но аз мисля, че неговото решение може да бъде намерено, само след като си дадем ясна сметка, че образованието трябва да бъде наистина обществен приоритет, не просто деклариран в определени нормативни документи, а осъзнат и припознат от всички приоритет.
Второто нещо, което е много важно до го кажем и да го разберем, е, че образованието трябва да бъде надпартийна кауза и постигането на тази кауза трябва да се осъществява с усилията, общото усилие на всички онези, които могат да допринесат за нейното постигане. За мен е въпрос за постигане на граждански договор, обществен договор, който да отправи ясно послание, че по отношение на образованието и решаването на проблемите в него, които, мисля всички сме единодушни, са много сериозни, трябва да се постигне надпартиен консенсус.
Образованието трябва да се превърне в кауза на всяко едно правителство без значение каква идеологическа основа лежи зад неговото управление, трябва да се постигне много ясно разбиране за това какви стъпки и в какъв времеви хоризонт е необходимо да бъдат предприети и всяка една политическа структура да се ангажира с тяхното осъществяване без значение от конкретната конюнктура. Само тогава вероятно ние ще стигнем до онова състояние, което дължим на нашите деца.
Но за мен ключовото по отношение на доверието е постигане на много дълбок обществен консенсус за това как искаме да изглежда нашето образование след 10-15 години, в каква среда смятаме, че ще трябва да се реализират нашите деца, тогава вече излезли от училище, и най-вече как искаме да изглежда нашето общество и в какви условия да живеем самите ние."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp,..
На 25 февруари се открива изложбата "Васка Емануилова и Париж" - първата изложба от музейната програма на галерия "Васка Емануилова", която отбелязва 120..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg