Президентите на България и Косово се срещат с цел задълбочаване на отношенията между двете държави и обсъждане на стабилността в Югоизточна Европа. Това е важна среща, която подчертава желанието на София и Прищина да укрепят сътрудничеството си и да се справят с общите предизвикателства в региона.
Акцент в разговора на двамата президенти ще бъде поставен и върху българската общност. Близо 15 000 души в Косово имат българско самосъзнание. Българското малцинство не е признато официално от властите в Прищина. През януари тази година в Парламента на Косово беше внесена втора подписка с искане българите да бъдат признати за самостоятелна общност.
Балканистът Райна Асенова изрази вижданията си относно този важен момент в ефира на "Нашият ден". Тя напомни, че България беше сред първите страни, които признаха независимостта на Косово, въпреки че това решение доведе до напрежение в отношенията между София и Сърбия. Впоследствие Сърбия извика своите посланици от страните, които признаха Косово, но по-късно бяха намерени начини за подобрение на отношенията. Спред еня нашият собствен опит в региона, като този с Албания, където сме постигнали признание на българското малцинство, може да послужи като пример за успешно сътрудничество.
Асенова сподели, че в момента се наблюдават протести в Сърбия, които се задвижват от опозицията и се фокусират върху въпросите за свободни и демократични избори. Тя отбеляза, че ако се докаже, че има нечестни практики в избирателния процес, това "сериозно променя изборните резултати". Опозицията иска чисти избирателни списъци и прекратяване на купуването на гласове.
"Сърбия завършва годината с протести, които набират все по-голяма скорост. Ако бъдат доказани, всички твърдения на опозицията, говорят, че в Сърбия няма свободни и демократични избори, защото какво означава да внесеш 40 000 избиратели от Република Сръбска например в една секция, за чието съществуване републиканската изборна комисия не е знаела. Те гласуват там без да знаят къде им е издадено временното местожителство в Белград и на практика обръщат вота за столицата, тъй като там разликата между управляващите и опозицията е около 3%. Ако са дадени за Сръбската прогресивна партия около 40 000 гласа, това сериозно променя изборния резултат", коментира тя.
По нейните думи ситуацията в Сърбия също е повлияна от инцидента в Северно Косово, където заместник-председател на сръбската листа беше асоцииран с насилие. Този случай също е допринесеъл за предстрочни избори в Сърбия.
"До предстрочни избори се стигна заради ситуацията след двете масови убийства, които практически белязаха годината в Сърбия. И след това развитето в Косово и специално инцидентът в Северно Косово, в село Банска, където се оказа, че организаторът на това насилие е заместник-председател на "Сръбската листа". Това е партията, подкрепяна от “Сръбската прогресивна партия” и лично от Александър Вучич", посочва Асенова.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg