Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Райна Асенова: Защо Сърбия завършва годината с протести?

| обновено на 22.12.23 в 09:43
Снимка: Стопкадър, Bloombergtv.bg

Президентите на България и Косово се срещат с цел задълбочаване на отношенията между двете държави и обсъждане на стабилността в Югоизточна Европа. Това е важна среща, която подчертава желанието на София и Прищина да укрепят сътрудничеството си и да се справят с общите предизвикателства в региона.

Акцент в разговора на двамата президенти ще бъде поставен и върху българската общност. Близо 15 000 души в Косово имат българско самосъзнание. Българското малцинство не е признато официално от властите в Прищина. През януари тази година в Парламента на Косово беше внесена втора подписка с искане българите да бъдат признати за самостоятелна общност.

Балканистът Райна Асенова изрази вижданията си относно този важен момент в ефира на "Нашият ден". Тя напомни, че България беше сред първите страни, които признаха независимостта на Косово, въпреки че това решение доведе до напрежение в отношенията между София и Сърбия. Впоследствие Сърбия извика своите посланици от страните, които признаха Косово, но по-късно бяха намерени начини за подобрение на отношенията. Спред еня нашият собствен опит в региона, като този с Албания, където сме постигнали признание на българското малцинство, може да послужи като пример за успешно сътрудничество.

Асенова сподели, че в момента се наблюдават протести в Сърбия, които се задвижват от опозицията и се фокусират върху въпросите за свободни и демократични избори. Тя отбеляза, че ако се докаже, че има нечестни практики в избирателния процес, това "сериозно променя изборните резултати". Опозицията иска чисти избирателни списъци и прекратяване на купуването на гласове.

"Сърбия завършва годината с протести, които набират все по-голяма скорост. Ако бъдат доказани, всички твърдения на опозицията, говорят, че в Сърбия няма свободни и демократични избори, защото какво означава да внесеш 40 000 избиратели от Република Сръбска например в една секция, за чието съществуване републиканската изборна комисия не е знаела. Те гласуват там без да знаят къде им е издадено временното местожителство в Белград и на практика обръщат вота за столицата, тъй като там разликата между управляващите и опозицията е около 3%.  Ако са дадени за Сръбската прогресивна партия около 40 000 гласа,  това сериозно променя изборния резултат", коментира тя. 

По нейните думи ситуацията в Сърбия също е повлияна от инцидента в Северно Косово, където заместник-председател на сръбската листа беше асоцииран с насилие. Този случай също е допринесеъл за предстрочни избори в Сърбия.

"До предстрочни избори се стигна заради ситуацията след двете масови убийства, които практически белязаха годината в Сърбия. И след това развитето в Косово и специално инцидентът в Северно Косово, в село Банска, където се оказа, че организаторът на това насилие е заместник-председател на "Сръбската листа". Това е партията, подкрепяна от “Сръбската прогресивна партия” и лично от Александър Вучич", посочва Асенова.

Чуйте разговора в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15