Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От цар и мъдрец до крадец и разбойник – историята на думата "влъхва"

Снимка: Pixabay

В библейския разказ за раждането на Спасителя, който си припомняме и преповтаряме около Коледа, неотменно се явяват загадъчните фигури на тримата влъхви, дошли от изток, за да се поклонят пред Младенеца. В съвременния текст на Библията те са наречени "мъдреци". В старобългарските писания обаче те се обозначават като влъхви.

Думата съществува и в други славянски езици, от същия корен са добре познатите и широко употребявани днес "вълшебник" и "вълшебство". Още през средните векове думата "влъхва" наред с положителното си значение "мъдрец, предсказател, познаващ божиите знаци" има и силно отрицателни употреби, отнесени към езическите шамани и жреци, които също са назовани с нея. Общото е мъдростта и умението за разчитане на божествените знаци.

С течение на вековете думата придобива нови значения. В новобългарските дамаскини от XVII век тя продължава да назовава тримата източни мъдреци, но придружена от пояснението "влъхви сиреч хитреци", което пък отправя към едно старо и силно положително тълкувание на думата "хитър" като умен, знаещ, мъдър. В същото време влъхва започва да означава и "крадец", "разбойник". С това значение тя се запазва в някои български диалекти.

Интересният разказ за историята на думата "влъхва" е на доц. Ваня Мичева, можете да го чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54

Пътешествията по света на един преводач

Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...

публикувано на 20.02.25 в 08:22
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57