На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на реалността – онзи поетичен прочит на науката, който прави света около нас още по-вълнуващ. В специално интервю за предаването "Време за наука", д-р Галя Петрова – генетик, преподавател в Медицински университет – София и учител по биология в Националната природо-математическа гимназия – ни въвежда в тайнствения свят на растенията и тяхната неподозирана интелигентност.
Темата, по която д-р Петрова работи в своята докторска дисертация, е свързана с едно от най-загадъчните растения в българската флора – родопския силивряк (Haberlea rhodopensis), наричан още орфеево или възкръсващо цвете. Това растение е не просто ендемит за Балканите, но и терциерен реликт – тоест живо същество, оцеляло от времето непосредствено след изчезването на динозаврите.
"Точно това означава "реликт" – че растението е преживяло периоди на заледяване и е съвременник на динозаврите", обяснява д-р Петрова. "Доскоро популациите на силивряка бяха с доста ниска численост, но благодарение на неговата невероятна устойчивост към засушаване, в епохата на глобални климатични промени той успява да се адаптира все по-добре."
С помощта на генетични изследвания и молекулярни маркери учените са определили точната възраст на това уникално растение – и тя наистина съвпада с времето, когато земята е била дом на динозаврите. Но мистериите, които крие родопският силивряк, далеч не се изчерпват с неговата древност. Един от най-невероятните му способности е анабиозата – състояние, в което растението може напълно да изсъхне и да "възкръсне", щом отново се появи влага.
"Не всичко е известно за него, но продължаваме да работим", казва Петрова, намеквайки за още неразкрити тайни на това възкръсващо цвете.
Освен за конкретни растения, разговорът със специалистката ни отвежда и към една по-широка и не по-малко удивителна тема – комуникацията между растенията. Макар и без мозък и нервна система, подобна на човешката, растенията общуват. И го правят не просто ефективно, но и чрез удивително сложни механизми.
"Растенията си говорят – това отдавна е известно на науката", разказва д-р Петрова. "Един от начините е чрез различни химични вещества. Те буквално си изпращат сигнали, предупреждават се за опасности, привличат помощници – като полезни насекоми, например."
Тази "зелена" комуникационна мрежа не би била пълна без участието на гъбите. "Те са най-големият организъм на Земята и изграждат връзка между всички растения. Може да се каже, че под цялата планета съществува невидима мрежа – като социална платформа за растения", споделя Петрова с усмивка.
Слушайте!
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
