Творческите пътувания на Мария Налбантова през 2023

публикувано на 30.12.23 в 08:35

Снимка: Мартина Йорданова

Творческите пътувания на Мария Налбантова през 2023 година са повече от впечатляващи и разкриват новите търсения и оригинален почерк на младата визуална артистка.

Разказът започва от участието й в петото издание на Биеналето за съвременно изкуство в европейската столица на културата Тимишоара и инициативата "Среща на художниците по Пътя на коприната" в китайския град Ханджоу.

Последната спирка е артистичната резиденция за възстановяване на Драгоманското блато по проекта "WaterLands" и нейният завършек – изложбата "Райско блато" в Националната художествена галерия – "Квадрат 500".

Изложбата "Райско блато" ни въвлича в територията на блатото като художествена метафора, но и като екосистема, в която всички обитатели са в непрестанна взаимовръзка, като поддържат или променят състоянието на блатната среда и нейното бъдеще.

Мария Налбантова е повлияна от научно-артистичната резиденция на Драгоманското блато. В международния проект участват за първи път учени и артисти, които обединяват своите усилия в името на опазването на най-голямата влажна зона във вътрешността на страната ни. В рамките на четири години Мария Налбантова работи заедно с екипите на WWF и Сдружение за дива природа "Балкани".

Участниците в резиденцията изследват природозащитните дейности, тяхното въздействие и значение за хората и природата чрез инструментите на науката и изкуството. В международната инициатива обменят опит и идеи шестима европейски артисти, които проследяват работата по възстановяване на деградирали водни екосистеми във Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия.

Мария Налбантова изследва преплетеното съществуване на различни биологични видове, обитаващи българската защитена зона и поставя под въпрос нашето установено възприятие за понятието блато, като ни въвежда буквално и преносно в една неочаквана и непозната материя. Блато, което синтезира, генерира и отразява, диша и се размножава, затлачва, повлича и гние.

С подчертана чувствителност към пространствата, оформена от скулптурална физикалност и усещане за чистота, спокойствие, хармония, баланс и експеримент, Налбантова конфронтира социалната действителност и загатва отношението ни към заобикалящата среда и грижата и отговорността, която носим.

"Трите скулптурни обекта, представени в изложбата, са изработени от тръстика, грижливо окосена и събирана от художничката тогава, когато екосистемата на Драгоманското блато позволява подобни действия. Впоследствие растителната материя подлежи на трудоемка обработка и сложни органични процеси, докато се стигне до тази прозрачна и загадъчна био материя, наподобяваща кожата на ембриони, на които сякаш им предстои да се развият и превърнат в живи създания. Като че ли в противовес с намиращата се в залата римска гробница от IV век или пък като нейно естествено продължение, защото там, където има смърт, е имало и ще продължи да има и живот. Светлината и звукът, идващи от пространствените обекти, са друг "жив" елемент на създадената от художничката органична материя. Присъствието им предизвиква нашата чувствителност към изложбената среда и повдига въпроса: Какво е това, което гледаме?

Работата "Някои аспекти от нестабилното ходене", разположена в малката зала, ускорява ориентацията ни в блатото и загатва за природното всекидневие тогава, когато човекът отсъства. Ботушите, в които се прожектира видео инсталацията, са използвани от художничката по време на нейното проучване на терен, а самият видео материал е извадка от фотокапаните, поставени от изследователите на Драгоманското блато. Макар и да няма претенция за екоактивизъм, Мария Налбантова изследва непрестанно темата за екологичния баланс, толкова важен за общия ни живот и представя критичен поглед към настоящето и възможностите, които се откриват пред нас с всяко наше действие или бездействие. Защото всички ние газим заедно в блатото.", споделя кураторът на изложбата Мартина Йорданова.