Драматургът и режисьорът Александър Секулов е една от ключовите фигури в културния живот на страната. Със своята богата творческа кариера и ангажимент към Драматичния театър в Пловдив той продължава да влияе на сцената и да представя важни теми пред аудиторията.
Децентрализацията на културата е една от вечно актуалните тема в нашия културен живот. Александър Секулов споделя в ефира на "Нашият ден" своите размисли и загриженост по въпроса. Той подчертава, че културният живот все още е центриран в София, но признава, че интернет и социалните мрежи са дали възможност за частично преодоляване на доминирането на столицата.
Въпреки това той напомня, че българската култура остава силно свързана със София. За него първата стъпка към децентрализацията трябва да бъде националната задача на културните институции. Те трябва да решават различни задачи в съответните населени места, а не да се очаква от театър в провинцията да изпълнява същите задачи като театър в столицата.
"Първото нещо, което трябва да се случи, е културните институции да имат национална задача. Не може, когато държавата е собственик, да няма различни задачи в културните институции в съответното населено място. Не може да се иска от един театър в покрайнините да изпълнява същата задача като театър в София. Държавата трябва да има собствена задача за всеки театър. Те решават различни задачи, защото съществуват в различни населени места. От друга страна, е нежеланието да мръднеш от собствения си “гьол”“, посочва той.
Сред актуалните събития в културата през 2024 г. е и предстоящата премиера на спектакъла "Моби Дик" на режисьорката Диана Добрева с автор на текста Александър Секулов.
"Това е огромен роман, който поставя сложни задачи. Такъв роман не се прави всеки ден", казва той.
И така, в очакване на тази голяма премиера на 11 и 12 февруари 2024 г. в Народен театър "Иван Вазов", Александър Секулов ни напомня за важността на културната децентрализация и ни пожелава живот и здраве през Новата година.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
