Спомен за Атанас Далчев

На 17 януари 1978 година, преди 46 години, загубихме един от най-известните и влиятелни поети в историята на българската литература Атанас Далчев. Този ден остана в историята на нацията като ден на възпоменание за неговия творчески гений и значимост.

За да разберем повече за човека зад стиховете, се обърнахме към неговата дъщеря, Виктория Далчева, която сподели своите спомени в едно интервю за предаването "Нашият ден".

Виктория Далчева разказва за своето детство, започнато в разрушената къща на ул. "Солунска". Тя споделя, че първите ѝ спомени са свързани с голямата стая, в която е споделяла пространство с братята си. Тя си спомня как баща им ѝ чете редовно приказки. Впуска се и в четене на произведения като "Божествената комедия" на италиански. Този живописен образ на баща, който разказва за приключенията на Данте в ада, разкрива част от топлата и образователна атмосфера в дома на Далчев.

Виктория Далчева разказва още, че нейният баща е бил усмихнат и весел човек, въпреки че някои критици го представят като мрачен и меланхоличен.

"Може би с тази привързаност към семейството се пазеше от суетата и от критиците, които винаги го описваха като саможив, буржоазен и стоящ далеч от социалните промени. А точно това не беше вярно, защото баща ми беше възпял работника, обущаря и още", казва тя.

В предаването разказва още, че в детството си не е знаела, че нейният баща е поет, защото никой не е говорел за това вкъщи.

“Чак когато отидох в гимназията, моят учител ме попитал дали имам нещо общо с Далчев от литературата, отговорих, че имам общо. Едва тогава започнахме да разбираме, че баща ни е поет и то непризнат", разказва още дъщерята на Атанас Далчев.

Чуйте разговора в звуковия файл.