Фантастика и фолклор се преплитат в "Сянката на кукера"

Дебютната книга на автора Петър Кънчев "Сянката на кукера" представя един чуден свят, в който се преплитат фантастика и български обичаи. Сюжетът насочва към способността на кукерите да прогонват злото в Долната земя със своите езически танци. Злото знае, че рано или късно някой ядосан или уплашен човек ще му проправи път нагоре, а цикълът ще започне отначало. Една книга, която поставя много символи, сред които този на числото 13 и този на борбата между доброто и злото, разказват авторът Петър Кънчев и изпълнителката Илияна Семерджиева:

"Винаги съм бил любител на българските фолклор и история. Самите кукери имат доста по-богата история, отколкото си представяме. Идват най-вероятно от Дионисиевите празници, в които сатирите са танцували пред боговете, а това е свързвано с първата форма на театър. Интересна е връзката на кукерите с гонението на злото, това е идеята – тези кукери да ни покажат нещо вътрешно наше, което да го изтласкаме навън. Главният герой търси мистерията на злото. Малко, по малко в книгата я открива, но ще продължи и в следващите части. Той се изправя срещу собствената си сянка. Това ми е интерпретацията, че въобще ние, хората, трябва да се изправяме срещу собствената си сянка", споделя Петър Кънчев.

Песента към книгата се казва "Танцът на посвещението". Протагонистът в сюжета е стихийният Бурян, кукер от царство Испория. Той иска да сложи край на това, когато е изпратен в град Багрен, където тайнствен убиец е отнел живота на дванайсет души. Бурян е готов на всичко, за да унищожи злото веднъж завинаги. Дори това да означава да наруши повелите на събратята си, да рискува всичко и да сключи облог със сянката си. Мистерията обаче се оказва далеч по-заплетена, а зад мотивите на убиеца може би се крие нещо далеч по-могъщо от обикновеното зло. Съдбата на цяла Испория е заложена на карта.

"На мен мелодията просто ми дойде. Седнах и я развих, и я пратих на Петър. Непринудено и с магия се появиха песните към книгата. Музиката изразява мобилизирането на земята да бъде от помощ на Бурян и помощ на човечеството да се избави от злото" – споделя Илиана Семерджиева.

Сюжетът поставя и силни женски образи, например този на орисницата Алгара. В книгата са засегнати и въпроси за митовете, легендите, исторически моменти от Второто българско царство. Самият автор споделя, че е вложил реални факти, а други моменти от миналото ни е използвал като отправна точка за вдъхновение.

Цитат от книгата гласи: "Звездите грееха, Кабира планина приспиваше дивата си челяд, а двамата кукери играеха яростно около бушуващия огън до пещерата… Такъв беше танцът на искрата."

Снимка – Ангелина Грозева