Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Отличие за тримата български герои на Пражката пролет

Снимка: sofia.czechcentres.cz

Рубриката "Времето на редактора" на предаването "Нашият ден" съобщава за едно необичайно събитие, което предстои  в Софийския университет "Св. Климент Охридски". На 17 януари в зала 23 на Ректората в 17 ч. е церемонията по връчване на Почетния знак на университета на студентите, подкрепили чешките си колеги в протеста през 1968 година.

Александър Димитров, Едуард Генов (посмъртно) и Валентин Радев (посмъртно) са имената на тримата бивши студенти от Историческия факултет, чиято будна съвест е повод Софийският университет да ги почете със своето признание.


За студентския протест и съдбата на неговите организатори в предаването разказва проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет към СУ. 

Проф. Маркова накратко запознава със събитията, превърнали 1968-а в историческа. Поводът да избухне Пражката пролет става новата програмата за действие на Чехословашката комунистическа партия. Тя предизвиква антиреакция на страните от Варшавския договор, разказва Маркова. Скоро след приемането на доктрината "Брежнев", определяща  неприкосновените принципи на Съветския блок, е взето решение за военна инвазия в Чехословакия. Изпратена е и българска военна група.  

Проф. Маркова посочва несправедливата окупация и смъртта на редица жертви като повод студентските вълнения да обхванат Чехословакия и редица други страни. На този фон през септември месец на 1968-а тримата български студенти правят публичен протест срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор.

Деканът на Историческия факултет разказва за съдбата на смелите младежи.

Тримата биват изгонени и осъдени на 5 години затвор. Проф. Маркова акцентира върху факта, че техният протест е организиран с ясно съзнание за последствията. Това е пример за истинска гражданската доблест, според Маркова.

Животът на осъдените студенти е сложен, обяснява деканът. Едуард Генов остава бунтар. 1987 година той е един от подписалите "Апела на шестимата" – открито писмо до международната конвенция във Виена. Поводът е нарушаването на Хелзинкските споразумения. Арестуван, интерниран, а накрая експулсиран, до края на живота си Генов запазва своята будна социална съвест, разказва проф. Маркова. Тя споделя любопитни факти и от съдбата на другите двама протестирали.  

Първото, което Александър Димитров прави след преврата срещу Живков, е да поднови студентските си права и да се дипломира като етнолог. Благодарение на Валентин Радев, който се отдава на обществена дейност, днес имаме улици с имена като "Пражка пролет" и "Едуард Генов", завършва разказа проф. Маркова.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – Уикипедия, фотоколаж – Радио България
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00