Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мустафа Кемал – съкрушителят на халифата

Мустафа Кемал (в средата), Анкара, 1920 г.
Снимка: Wikimedia

През 2024 г се навършват 100 години от отмяната на халифата в земите на Османската империя. Това извършва Мустафа Кемал Ататюрк. Какво са последиците от този акт за империята, но особено – за България? А кой е по произход Ататюрк – дали напредничав турчин и "баща на всички турци", дали албанец, помак, дали "дьонме" – отстъпник от еврейски или друг произход? Важно ли е това, и какво е отношението на България и значението на реформите на Мустафа Кемал за нашата страна?

Говорим за всичко това с историците професор Людмил Спасов от Пловдивския университет, автор на книга за Мустафа Кемал и младотурците, с Воин Божинов от БАН, и с арабиста от СУ "Св. Климент Офридски" Азис Таш.

Професор Спасов се спира на международната ситуация и как Ататюрк понякога е полезен за българските интереси, а понякога – тъкмо обратното. Споменава за факта, че е единственият държавник от Балканите, номиниран за Нобелова награда за мир.

Воин Божинов разсъждава за това що е халифат и защо има епохи, в които тази форма на управление възхожда, и времена, в които се оказва пречка за общественото развитие. Азис Таш се спира върху въпроса за произхода и харизмата на Мустафа Кемал, като фактори за неговото израстване и кариера.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15