Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мустафа Кемал – съкрушителят на халифата

Мустафа Кемал (в средата), Анкара, 1920 г.
Снимка: Wikimedia

През 2024 г се навършват 100 години от отмяната на халифата в земите на Османската империя. Това извършва Мустафа Кемал Ататюрк. Какво са последиците от този акт за империята, но особено – за България? А кой е по произход Ататюрк – дали напредничав турчин и "баща на всички турци", дали албанец, помак, дали "дьонме" – отстъпник от еврейски или друг произход? Важно ли е това, и какво е отношението на България и значението на реформите на Мустафа Кемал за нашата страна?

Говорим за всичко това с историците професор Людмил Спасов от Пловдивския университет, автор на книга за Мустафа Кемал и младотурците, с Воин Божинов от БАН, и с арабиста от СУ "Св. Климент Офридски" Азис Таш.

Професор Спасов се спира на международната ситуация и как Ататюрк понякога е полезен за българските интереси, а понякога – тъкмо обратното. Споменава за факта, че е единственият държавник от Балканите, номиниран за Нобелова награда за мир.

Воин Божинов разсъждава за това що е халифат и защо има епохи, в които тази форма на управление възхожда, и времена, в които се оказва пречка за общественото развитие. Азис Таш се спира върху въпроса за произхода и харизмата на Мустафа Кемал, като фактори за неговото израстване и кариера.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35

"Музейко" – епизод 2: Минало

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..

публикувано на 18.11.25 в 16:35
проф. Албена Накова

Критичните и стратегическите суровини – преработване и добив

В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..

публикувано на 18.11.25 в 10:10
Д-р Николай Шарков

Приемственост, диалог, гарантиране на широк достъп до стоматологични услуги...

Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...

публикувано на 17.11.25 в 15:10