Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в истински "подводен музей", отварящ врати към забравени епохи.
В предаването "Време за наука" доц. д-р Преслав Пеев, зам.-директор по международна дейност в Института по океанология при БАН, споделя любопитни факти за живота по българското крайбрежие през Средновековието.
Според доц. Пеев "българите никога не са били известни като големи мореплаватели", нито са разполагали с мощна морска флотилия, сравнима с византийската. Въпреки това по Черноморското крайбрежие е кипял интензивен икономически и обществен живот.
Това е бил район със значително икономическо развитие и плодородни земи, считани за най-богатите в държавата. Търговията, производството и морските ресурси привличали заселници, което личи и от факта, че "повече от 30 населени места са отбелязвани на западноевропейски средновековни карти".
Риболовът е бил водещ занаят сред крайбрежните общности. Археологическите разкопки разкриват голямо количество рибни кости, чиито видове са определени с помощта на археоихтиолози. Това доказва, че местното население е разчитало на богато и разнообразно морско меню.
Още по-интересно е откриването на черупки от стриди, което потвърждава, че "морските дарове са били част от ежедневното хранене" на средновековните жители.
Освен археологията, фотографията от 19 и 20 век се използва за реконструиране на живота по крайбрежието назад във времето – дори с няколко века. На много от снимките се виждат местни хора, които приготвят традиционното сушено месо или риба, наричано "чурус", както и рибарски лодки и инструменти, запазени в народната памет.
Слушайте!
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Преди месеци проф. Милен Георгиев обяви откриването на конкретен вид мед, който забавя остаряването. Вече са готови и документите за европейски патент. "С моя екип работим по този проект, а темата за удължаването на човешкия живот вълнува човечеството, откакто сме напуснали пещерите. Изцяло моята работа през годините е фокусирана върху..
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
