Броят на жертвите на "червения терор" у нас е най-големият в Източна Европа

На 1 февруари България отбелязва един от най-мрачните моменти в своята история. Този ден е свързан с един от най-трагичните епизоди в националната памет – изпълнението на смъртни присъди, издадени от Народния съд. На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени незабавно. По–късно още хиляди губят живота си или са преследвани и затворени в лагери .

• Ден за почит към жертвите на комунизма
  

• Представят сборника "България и комунизмът"

Историкът проф. Евелина Келбечева, която гостува в ефира на "Нашият ден", нарече този ден истинска трагедия за България. Тя отбеляза, че у нас степента на червения терор и броят на жертвите – както в абсолютни, така и в относителни цифри, са най-големи в Източна Европа и в света. Българският народ загубва множество свои представители – интелектуалци, политици, работници, млади и стари хора. Жертвите са от всички слоеве на обществото и се изпълняват присъди без съд.

"Преди Народния съд и неговите жертви имаме около 28 630 изтъкнати българи, които са арестувани още през септември 1944 г. Накои от тях са умъртвени по време на разпитите, други са пуснати на свобода. По-нататък 11 122 човека минават през съставите на т. нар. Народен съд", посочва тя.

По нейните думи самият Народен съд е неконституционен, под тогавашната конституция на България – Търновската. Според нея никой няма право да учреди извънредно съдилище. Съдените депутати са 127 от 25-ото Обикновено народно събрание, това са хора с имунитет. "Даже законовата форма на червения терор е незаконна", посочва проф. Келбечева.

В предаването Евелина Келбечева подчерта важността на предаването на знанието за комунистическата идеология и режим, както и за последиците, които той донесе в България.

"Това, за което полагаме всичките си усилия, е знанието за комунистическата идеология и режим. За всичко, което той е донесъл на България, и за последиците, които като метастази обгръщат нашето общество. Това трябва да бъде ясно предадено на поколението, което не е минало през този период. Нашето себепознание минава през миналото ни", казва тя.

Според нея няма колективна памет, а фразата е метафора. Паметта на хората, които са минали през лагери, е една, тя е на техните близки и съселяни с конфискувани домове и съсипани съдби, пречупени от режима. "На тях не им се дава право да учат висше образование. Така се случва например със сина на Иван Багрянов, един от блестящите български министър-председатели“, посочва още проф. Келбечева.

Този ден за почит към жертвите на комунизма ни напомня за тежките моменти в нашата история и ни насърчава да се грижим за националната памет и да се учим от миналото, за да не се повтарят неговите грешки.

Чуйте разговора в звуковия файл.