На 1 февруари България отбелязва един от най-мрачните моменти в своята история. Този ден е свързан с един от най-трагичните епизоди в националната памет – изпълнението на смъртни присъди, издадени от Народния съд. На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени незабавно. По–късно още хиляди губят живота си или са преследвани и затворени в лагери .
Историкът проф. Евелина Келбечева, която гостува в ефира на "Нашият ден", нарече този ден истинска трагедия за България. Тя отбеляза, че у нас степента на червения терор и броят на жертвите – както в абсолютни, така и в относителни цифри, са най-големи в Източна Европа и в света. Българският народ загубва множество свои представители – интелектуалци, политици, работници, млади и стари хора. Жертвите са от всички слоеве на обществото и се изпълняват присъди без съд.
"Преди Народния съд и неговите жертви имаме около 28 630 изтъкнати българи, които са арестувани още през септември 1944 г. Накои от тях са умъртвени по време на разпитите, други са пуснати на свобода. По-нататък 11 122 човека минават през съставите на т. нар. Народен съд", посочва тя.
По нейните думи самият Народен съд е неконституционен, под тогавашната конституция на България – Търновската. Според нея никой няма право да учреди извънредно съдилище. Съдените депутати са 127 от 25-ото Обикновено народно събрание, това са хора с имунитет. "Даже законовата форма на червения терор е незаконна", посочва проф. Келбечева.
В предаването Евелина Келбечева подчерта важността на предаването на знанието за комунистическата идеология и режим, както и за последиците, които той донесе в България.
"Това, за което полагаме всичките си усилия, е знанието за комунистическата идеология и режим. За всичко, което той е донесъл на България, и за последиците, които като метастази обгръщат нашето общество. Това трябва да бъде ясно предадено на поколението, което не е минало през този период. Нашето себепознание минава през миналото ни", казва тя.
Според нея няма колективна памет, а фразата е метафора. Паметта на хората, които са минали през лагери, е една, тя е на техните близки и съселяни с конфискувани домове и съсипани съдби, пречупени от режима. "На тях не им се дава право да учат висше образование. Така се случва например със сина на Иван Багрянов, един от блестящите български министър-председатели“, посочва още проф. Келбечева.
Този ден за почит към жертвите на комунизма ни напомня за тежките моменти в нашата история и ни насърчава да се грижим за националната памет и да се учим от миналото, за да не се повтарят неговите грешки.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
