Едно научно откритие счупи парадигмите в своята сфера. Преди пет години екип от учени откри куриозна находка – непозната досега гигантска бактерия, видима с просто око. Никола Кереков разказва за научния пробив в "Науката не спи":
Бактериите са много микроскопични организми – това е известен за всички факт. Те са обитатели на един невидим микросвят. Невидими са както за окото, така и за обикновения телескоп. Това универсално твърдение е победено от наскоро намерената най-голяма бактерия. Тя е с нишковидна форма, дълга е цели в 2 см – или казано с други думи – по-голяма е 1000 пъти от нормалната бактерия. Откритието става съвсем случайно под долната повърхност на мангровите листа на Карибите.
В продължение на 5 години нейните откриватели я идентифицират и изследват. Трябвало да бъдат напълно сигурни в същността ѝ, преди да я представят на научната общност.
Бактерията се различава и по своята вътрешна структура. В нея не цари обичайният за всеки прокариотен организъм хаос. Генетичният материал на голямата бактерия, където е кодирано нейното ДНК, се съдържа в особена мембранна торбичка. Това я приближава до строежа на еукариотните клетки, съдържащи различни органели.
Геномът на бактерията все пак няма нищо общо с този на еукариотните организми. Наблюденията на учените разкриват на какво се дължи феноменалният размер на бактерията – нейното тяло не извършва клетъчно деление, а пъпкува в своите краища. Някои от гените за удължаване на бактериалното тяло са дуплицирани –това ѝ помага да расте.
Размерът на бактерията е форма на адаптация срещу врагове – една миркоеволюция. Учените не са установили нейния естествен враг.
Следователно засега тя е непобедима в микросвета.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
