Вторият том от поредицата "Метаморфози" – "Архитектурни образи. България през втората половина на 20 век" разгръща в ретроспектива темата за архитектурата от близкото ни минало.
"Архитектурата неизбежно се преустройства, но е изключително важно да запазим паметта за това, което се е случило, преди то да бъде напълно изчезнало. – казва проф. Ташева– За нас е времето на "соца", но за целия останал свят, това е втората половина на 20 век. Архитектурата е нещо, което се ползва дълги години, така че този период в България не отстъпва по нищо на постиженията в другите страни"
Според доц. Мария Давчева: "Архитектурата не бива да се обременява с политико-идеологически въпроси, ако ние не успеем, то поне поколението на нашите деца ще го направи. Да бъдем малко по-обективни, емоционалните спомени оставят трайна следа, но архитектурата не може до безкрай да носи тези спомени."
Изданието припомня в детайли възникването на големите ни морски курорти, в периода, когато се е раждал масовия туризъм. Архитектите ни са били особено отговорни към вписването им в средата, строяло се е бързо, раждат се истински архитектурни шедьоври.
Доц. Мария Давчева и проф. Стела Ташева смятат, че успешните реконструкции на хотелите, според изискванията на днешния туризъм, са тези, които успяват да запазят първоначалния облик на сградите, поне в основни линии. Сред най-запазените ни морски комплекси е например "Албена", където дори след промените, не е допуснато масово безразборно строителство.
Изданието разказва за стойностните архитектурни обекти от втората половина на 20 век във Варна, Бургас и Стара Загора, а историята и намесите в резиденцията "Евксиноград" са най-добрият пример за запазване на архитектурната визия.
"Метаморфози – Архитектурни образи. България през втората половина на 20 век" ще бъде представена на 15 февруари в "Клуба на архитекта" в София. Чуйте доц. Мария Давчева и проф. Стела Ташева в "Какво се случва".
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
