Февруари е месецът на борбата с рака, в който общественото внимание се насочва към следните теми: повишаване на информираността, мерки и дейности за превенция, ранно диагностициране на злокачествените заболявания и тяхното комплексното лечение.
За трета година мотото на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, беше премахването на различията в грижите. Отделни индивиди, правителствени и неправителствени организации се ангажират с дейности за премахване неравенството в достъпа до здравни услуги в областта, базирано на възраст, етническа принадлежност, пол, географско местоположение.
Все още редица хора се сблъскват с бариери и препятствия за получаване на необходимата медицинска грижа. В този контекст разглеждаме данните на Европейската информационна система за рака (ECIS), които сочат, че мъжете са по-засегнатият пол. Според статистиката новите случаи от рак са нараснали с 2,3% в сравнение с 2020 г. и достигнат 2,74 млн. през 2022 г. Смъртните случаи също са се увеличили с 2,4% в сравнение с 2020 г.
В "Нашият ден" анализ на данните прави проф. д-р Здравка Валерианова, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър; към момента ръководител на отдел "Управление и координация на програми и проекти" в УСБАЛО "Проф. Иван Черноземски". Специалистът говори и за един от главните проблеми, които оказват влияние на дългосрочното справяне със злокачествените заболявания у нас – настоящото състояние на Националния раков регистър у нас, който на практика вече не функционира.
За проф. Валерианова данните, подадени от Европейската комисия, са очаквани. В света има нарастване на заболеваемостта и смъртността – това е тенденцията в движението на показателите. Но докато в Западна Европа и в САЩ, в резултат на ефективните скринингови програми, има намаляване на заболеваемостта, това не може да се каже за България.
Дългогодишният ръководител на Националния раков регистър у нас разказва, че той има над 70-годишна история. Отскоро регистърът е присъединен към Националната здравноинформационна система по заповед на Министерството на здравеопазването. От този момент нататък дейността му е неизвестна. Проф. Валерианова заявява, че е отнесла въпроса как се генерират данни към министерството, но още не е получила задоволителен отговор.
"Не знам друга страна в Европа, която да е имала регистър на такова високо ниво по отношение и количеството, и качеството на данните за регистрираните случаи с рак, които се събираха при нас, и която просто да нехае какво се случва с този регистър", казва специалистът и добавя, че предприетите действия спрямо регистъра са нецелесъобразни, не са стратегически и нямат общо с реалността.
Проф. Валерианова разказва, че докато е функционирал активно, регистърът е събирал информация за всички нови случаи на злокачествени заболявания, за лечението, смъртността и друга важна информация, съобразена с над 100 променливи във връзка със заболяването – характеристика, демографски фактори, проведено лечение, географско местонахождение, начин на живот.
Още по-трагична, по думите на специалиста, е загубата на базата данни, включваща над 1 млн. записа на случаи. На тази основа са осъществявани най-различни анализи – за страната, за отделно населено място, проучване на рискови фактори, епидемиологични проучвания, работа с пациенти, организации, министерства, държавни органи.
Според изчислените данни, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS), прогнозата за държавите членки на ЕС е следната: 31% от мъжете и 25% от жените ще бъдат диагностицирани със заболяването, преди да навършат 75 години, като 14% от мъжете и 9% от жените ще умират от рак преди тази възраст. Мъжете са по-засегнатият пол от жените: 53% от новите случаи на рак и 55% от смъртните случаи се срещат при мъже.
Проф. Валерианова заявява, че в България ситуацията понастоящем е същата като в Европа. "При нас проблемът в основата си е свързан с активното действие на програмата за борба с рака, която се прие, с отпускането на средства във връзка с тази програма и най вече със скрининговите програми."
Специалистът акцентира върху същественото объркване, според което скрининговите програми се идентифицират с пакета за превенция, заплатен от НЗОК. По този начин никакви пари не се насочват към тези програми и няма как да бъдат предотвратявани злокачествените заболявания.
Покрай пилотно проучване по програмата "Спри и се прегледай", спонсорирана от Европейската комисия, е бил създаден скринингов регистър. Той е работил в тясна връзка с Националния раков регистър.
Разговорът завършва с очакване на отговорите, зададени към министъра на здравеопазването – за бъдещето на регистъра и програмите за скрининг, без които специалистите и обществото не могат да се борят с високите нива на заболеваемост.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл:
Д-р Веселин Тенев е клиничен психиатър. Живее в САЩ от 2007 година и е преподавател към Департамент по психиатрия в Университета в Айова. Психологическият механизъм за оцеляването, отговорността и прехвърляне на вината. Вината на държавата и манипулациите на народния гняв от страна на управляващите. За псевдосвободите, икономиките и религиите. От..
Какво толкова носиш в нея, бе – питат всички родители. Да, говорим за ученическата раница, която доста тежи. Този епизод на подкаста "Импулсът в мен" е посветен на тенденцията да ходим с раница всеки ден. Има такава мода, затова споделиме ползите с нашите слушатели. В ежедневието си много хора отдавна използват раници вместо дамски чанти,..
В новото издание на рубриката “Разговорът” фокусът пада върху кампанията " Символът на квартала" – инициатива на платформата #soSofia, която си поставя за цел да открои и запечата културната идентичност на 12 от най-емблематичните софийски квартали . За идеята, смисъла и очакванията зад проекта разказват Симона Василева от #soSofia и Виктор Топалов..
Паркът за мечки в Белица отваря врати за новия сезон. Първите обиколки за посетители започват днес от 12 часа. Паркът за реадаптация на танцуващи мечки край Белица – най-големият такъв парк в Европа – е открит на 30 май 2004 година. Как е преминал зимният сън на мечките, ни разказва Никола Попкостадинов, управител на парка, пред Теодора..
Регионалната библиотека "Димитър Талев" в Благоевград организира събитието за ученици "Запознай се с видни личности от Пиринския край ". Често тези събития са обвързани с годишнини от рождението на бележити личности. Този път завеждащата отдел "Краезнание" в библиотеката, Елза Кресничка, разказва пред Теодора Церовска за видната личност..
На 17 април Иво Инджев ще представи новата си книга "Остродумия". И макар да беше поканен в "Мрежата", като добър познавач и анализатор на конфликтите в..
Село Меляне е на брега на река Огоста, в непосредствена близост до Лопушанския манастир. То е и родното място на художника и дърворезбар Чавдар Антов,..
С певеца Александър Александров-Алекс неотдавна се разговорихме за пътешествията му по света - за Тайланд, Тайван и Дубай. Тогава той ми каза, че няколко..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
