Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С любовните песни на Нина Николина към фолклора на бъдещето

Премиерен концерт-спектакъл "Любовни народни песни" на Нина Николина в Sofia Live Club на 16 февруари.

Етно-джаз формацията ще представи нов репертоар, специално съобразен с Деня на влюбените Свети Валентин. Прецизно и с вкус, музикантите са подбрали любовния репертоар, а народната песен като че ли най-добре и поетично описва любовта – омайната, щастливата, споделената или пък изпепеляващата, неосъществената, трагичната… В програмата са и две любовни песни от Балканите – Албания и Босна, които Нина Николина ще изпълни с оригиналните им текстове на съответните езици. Ай-ай, ами Трифон, родният ни светия? Дано има и някоя чаша наливна мелодия от бъчвата на дядо. Вносният – Валентин, е ясен, повлякъл всичките му там сълзливо-романтични предимно дамски аксесоари и очаквания за радости... 14 февруари може да е световният празник на любовта, но ние на Балканите, както винаги, имаме собствено мнение. И понеже не всички са длъжни да се обичат, пък и много рядко любовта е щастливо състояние, по тези географски ширини сме си изобретили алтернативен начин на празнуване вместо раздаването на валентинки – разхождаме чар с изпитаното старо задружно напиване.

Спектакълът "Любовни народни песни" следва тенденциите на проекта "Джаз и традиции" – песни, интерпретирани в актуални музикални жанрове с джазово, фънки, ар-ен-би и електронно денс звучене. А Нина тънко вие, фино пипа и напипва много настроения. Тя опитва – и съумява!, да проектира фолклорната традиция адекватно към модата на деня чрез изискванията на съвременните технологии и така актуалното електронно звучене. Когато интерпретира поредния шедьовър от саундтрака на България, тя влиза в идеята къпана – с чисти ръце и сърце. Затова и след нейното изпълнение предвидимото ни фрасва в носа с другия си смисъл. 

Да припомня, че Нина, така де – Николина Попова, се определя като народна певица, майка ѝ е фолклорист. И както на всички концерти на Нина Николина, можем да очакваме много импровизации от групата и с участието на публиката. Подобно другите проекти на вокалистката на театралната сцена и в киното, чрез съвременен прочит се запечатват в кратки музикални форми уникалността на българския фолклор, който нашепва легенди и припомня традиции, помогнали да се съхраним до днес. 

По време на всяка среща с публиката Нина надгражда и чисто образователно – превежда текстовете с диалектните им форми, разказва митове и предания. Във формацията са виртуозите Калин Вельов – барабани и перкусии, Мартин Ташев – тромпет и вокал, Ясен Велчев – клавишни и Таня Първанова – вокал. Фолклор от бъдещето? Да, може да се каже, че такъв музикален стил съществува, въпреки че го няма в енциклопедиите (засега). А го няма там, тъй като той – фолклорът от бъдещето, се дефинира (а после сам и предефинира, ставайки алтернативен) от не толкова отдавна. Уникалното му е, че направлението е типично българско, от една страна, малко или повече като реакция – съгласие и/ли пък несъгласие с песента на Балканите, от друга, но най-важното е, че музикалната смес от модерни звуци и похвати с вековната традиция на региона се превърна в тържество на метафората за световно, глобално звучене, чийто шейкър е добре дошъл за експеримент – с която и да е мелодия или ритмика от който и да е край на Земята. И за да не звучи сложно – въпреки че процесът е наистина сложен (и априори, и апостериори), да обобщя простичко. 

Фолклорът от бъдещето превежда фолклора от миналото на актуален нотен език, говорим днес, но достатъчно приспособим, разбираем и наложен, за да бъде смислово и идейно адекватен и спрямо утрешния ден. Фолклорът от бъдещето е намерено в превода съкровище, което с годините (вековете) ще става все по-ценно и по-ценно на сриналата се – и у нас, и по света, фондова борса на ценностите. Да, да, знам я тая опорка, свъсила устни днес, че всеки, който се кефи на фолклора у нас или въобще под някаква форма на традиционализъм и патриотизъм, е парекселанс русофил, рашист и путински пропагандатор. Ама – нъц!

Лично аз нямам и йота колебание – залагам на българското. Баба Дора ни чака на двора (на два стола) в Северна България, а Нина Николина – в Sofia Live Club на 16 февруари.

Снимки – Nina Nikolina Official
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десет автори представят творби в изложба на открито в Трявна

На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..

обновено на 21.08.25 в 10:53
Народен театър

Трето издание на Националния конкурс на Народния театър "Иван Вазов"

За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..

публикувано на 21.08.25 в 09:20

Изкуство с кауза: проектите на Малка театрална компания

В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания.  Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..

публикувано на 21.08.25 в 08:50
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46