Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

С любовните песни на Нина Николина към фолклора на бъдещето

Премиерен концерт-спектакъл "Любовни народни песни" на Нина Николина в Sofia Live Club на 16 февруари.

Етно-джаз формацията ще представи нов репертоар, специално съобразен с Деня на влюбените Свети Валентин. Прецизно и с вкус, музикантите са подбрали любовния репертоар, а народната песен като че ли най-добре и поетично описва любовта – омайната, щастливата, споделената или пък изпепеляващата, неосъществената, трагичната… В програмата са и две любовни песни от Балканите – Албания и Босна, които Нина Николина ще изпълни с оригиналните им текстове на съответните езици. Ай-ай, ами Трифон, родният ни светия? Дано има и някоя чаша наливна мелодия от бъчвата на дядо. Вносният – Валентин, е ясен, повлякъл всичките му там сълзливо-романтични предимно дамски аксесоари и очаквания за радости... 14 февруари може да е световният празник на любовта, но ние на Балканите, както винаги, имаме собствено мнение. И понеже не всички са длъжни да се обичат, пък и много рядко любовта е щастливо състояние, по тези географски ширини сме си изобретили алтернативен начин на празнуване вместо раздаването на валентинки – разхождаме чар с изпитаното старо задружно напиване.

Спектакълът "Любовни народни песни" следва тенденциите на проекта "Джаз и традиции" – песни, интерпретирани в актуални музикални жанрове с джазово, фънки, ар-ен-би и електронно денс звучене. А Нина тънко вие, фино пипа и напипва много настроения. Тя опитва – и съумява!, да проектира фолклорната традиция адекватно към модата на деня чрез изискванията на съвременните технологии и така актуалното електронно звучене. Когато интерпретира поредния шедьовър от саундтрака на България, тя влиза в идеята къпана – с чисти ръце и сърце. Затова и след нейното изпълнение предвидимото ни фрасва в носа с другия си смисъл. 

Да припомня, че Нина, така де – Николина Попова, се определя като народна певица, майка ѝ е фолклорист. И както на всички концерти на Нина Николина, можем да очакваме много импровизации от групата и с участието на публиката. Подобно другите проекти на вокалистката на театралната сцена и в киното, чрез съвременен прочит се запечатват в кратки музикални форми уникалността на българския фолклор, който нашепва легенди и припомня традиции, помогнали да се съхраним до днес. 

По време на всяка среща с публиката Нина надгражда и чисто образователно – превежда текстовете с диалектните им форми, разказва митове и предания. Във формацията са виртуозите Калин Вельов – барабани и перкусии, Мартин Ташев – тромпет и вокал, Ясен Велчев – клавишни и Таня Първанова – вокал. Фолклор от бъдещето? Да, може да се каже, че такъв музикален стил съществува, въпреки че го няма в енциклопедиите (засега). А го няма там, тъй като той – фолклорът от бъдещето, се дефинира (а после сам и предефинира, ставайки алтернативен) от не толкова отдавна. Уникалното му е, че направлението е типично българско, от една страна, малко или повече като реакция – съгласие и/ли пък несъгласие с песента на Балканите, от друга, но най-важното е, че музикалната смес от модерни звуци и похвати с вековната традиция на региона се превърна в тържество на метафората за световно, глобално звучене, чийто шейкър е добре дошъл за експеримент – с която и да е мелодия или ритмика от който и да е край на Земята. И за да не звучи сложно – въпреки че процесът е наистина сложен (и априори, и апостериори), да обобщя простичко. 

Фолклорът от бъдещето превежда фолклора от миналото на актуален нотен език, говорим днес, но достатъчно приспособим, разбираем и наложен, за да бъде смислово и идейно адекватен и спрямо утрешния ден. Фолклорът от бъдещето е намерено в превода съкровище, което с годините (вековете) ще става все по-ценно и по-ценно на сриналата се – и у нас, и по света, фондова борса на ценностите. Да, да, знам я тая опорка, свъсила устни днес, че всеки, който се кефи на фолклора у нас или въобще под някаква форма на традиционализъм и патриотизъм, е парекселанс русофил, рашист и путински пропагандатор. Ама – нъц!

Лично аз нямам и йота колебание – залагам на българското. Баба Дора ни чака на двора (на два стола) в Северна България, а Нина Николина – в Sofia Live Club на 16 февруари.

Снимки – Nina Nikolina Official
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40

Фестивалът Aerowaves и 20 години сцена "Дерида"

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..

публикувано на 23.11.24 в 09:35

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..

публикувано на 23.11.24 в 09:00

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50