На 15 февруари се навършват 78 години от създаването на в. "Стършел" – вестникът на по-веселата България!
Сатирата, фейлетонът, смехът през сълзи извеждат, може би, най-правилния път да се преживее и надскочи политическия, икономическия и обществения живот в България. Михаил Вешим, главен редактор на в. "Стършел”, писател и фейлетонист, посветил живота си на вестника, разказва в "Нашият ден" какво са за него смехът, хуморът и в. "Стършел":
"Смехът за мен е начин на живот. И съм щастлив, че така прекарах живота си неусетно в шеги и закачки – това е по-добрият начин да си преживееш живота, в едно добро настроение, каквото и да се случва. Да гледам на живота откъм смешната страна – това научих в редакцията на в. "Стършел", докато чиракувах още. Всичките ми съзнателни години са минали във вестника.
Бях на 19 години, когато излезе първият ми фейлетон в "Стършел". От тогава досега не съм си сменял работното място – практикувал съм много професии, но само на едно работно място. От 21 години съм главен редактор. Не съм се венчал за това положение, но няма кой да ме смени. Обстоятелствата са такива, че са останали едни последни мохикани на хумора...
Хуморът междувременно много се промени. Първо стана телевизионно шоу и си смени характера. После хуморът отиде в стендъп комедията. Защо се загуби този жанр – политическият фейлетон, като имаме такава силна вестникарска традиция (Христо Ботев, Алеко Константинов, Райко Алексиев...) на фейлетона, където най-важните събития се осмислят през смеха. Смехът е изключително оръжие.
Първият хумористичен вестник в Османската империя е български – в. "Гайда" на Петко Славейков. И тази вестникарска 150-годишна традиция сега е напът да угасне. Причините са много. Може би времето е такова – сменят се изразните средства, новите поколения търсят други забавления, нямат време да се съсредоточат да прочетат нещо. Преди като че ли хората повече са се задълбочавали, а сега наблюдаваме едно клипово мислене. Затова няма и автори."
Михаил Вешим приема "Стършел" като мисия. Той отбеляза имената на своите колеги през годините, които са носили с достойнство факела на смеха от първия брой на 15 февруари 1946 г. "Някои от тях в последствие стават класици на българската литература – Валери Петров, Христо Ганев, Павел Вежинов, Богомил Райнов, художникът Никола Мирчев, главният редактор Димитър Чавдаров-Челкаш... В. "Стършел" остава единственият сатиричен вестник и най-големите писатели сатирици са оставили имената си в него. За съжаление са позабравени – Петър Незнакомов, Мирон Иванов... Станислав Стратиев забравиха вече..."
Чуйте пълното интервю с Михаил Вешим в звуковия файл.
Снимки – Вестник "Стършел" и Ани Петрова, БНР
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
