Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антарктика – непознатата южна земя

Гл. ас. Гергана Георгиева, Ани Костова, Васил Гурев и доц. Весела Евтимова (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Антарктика вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната Непознатата южна земя (Тера аустралис инкогнита). Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан – около 20% от Южното полукълбо. 

България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база "Св. Климент Охридски" през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт (БАИ). С решение на Министерския съвет от 1998 г. той е определен за национален оператор на дейността на Република България на Ледения континент. БАИ организира ежегодни антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. В експедициите през годините участие вземат специалисти в различни области като геология, геохимия, геофизика, метеорология, биология, медицина и т.н. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни специализирани издания.

Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по-бързо да стигнат до своите отговори, заяви в предаването "Следобед за любопитните" хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя.

На Антарктида отидохме с идеята да инсталираме първата българска сеизмична станция, за да може да работи постоянно там, съобщи в предаването физикът гл. ас. Гергана Георгиева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Следващата година тя отново ще бъде част от българската експедиция до ледения континент, тъй като вече е изготвен проект, за който са намерени и средства. Планирано е поставянето на още една сеизмична станция на един от съседните острови, сподели още Георгиева.

11 пъти е участвал в български експедиции до ледения континент ядреният физик Васил Гурев. Антарктида е едно удивително място с невероятна природа и условия и съвсем доскоро е ненаселен район, сподели Гурев. В началото е ходил по една-две седмици, без да среща никого. За първата българската къщичка – "куцото куче", специфичните условия и трудности за живот и работа и за ледниците, които запечатват информация за отделните периоди, живота и неговото развитие, разказва физикът. Това може да подпомогне изследването на климатичните промени през годините. В началото изследователската работа се осъществява с използването на класическите средства на геодезията, а днес има нови методи и постижения в изследването на ледения континент.

Благодарение на полярните програми, които се развиват през годините, се увеличават и възможностите за нови изследвания и работа на млади учени. Повече за опита и работата на доц. Весела Евтимова, гл. ас. Гергана Георгиева и ядрения физик Васил Гурев , чуйте в звуковия файл:

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Веселин Дафов

Проф. Веселин Дафов: Допусна се хора да се карат за нещо, което не знаем какво е

Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..

публикувано на 07.05.25 в 09:32

Десислава Борисова – млад учител и финалист на FameLab 2025

Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..

публикувано на 06.05.25 в 14:19
Проф. Вайсилов, проф. Петков и проф. Александров

Трима изследователи от СУ с публикации в едно от най-престижните научни издания

В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски":  проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...

обновено на 06.05.25 в 13:44

Учениците искат да учат, когато и учителите учат

След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..

публикувано на 06.05.25 в 10:01

Синя шапка = лъжа. Разбираме ли езика на тийнейджърите

OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..

публикувано на 05.05.25 в 17:27