Ако искате да (си) подарите цвете, което няма да увехне бързо, ако искате да расте, без да са нужни грижи, има решение. Двама млади български биотехнолози вече са го намерили. Те са Петър Нефтелимов и Йоана Ушакова – създатели на проекта "Цвете в епруветка".
Не се стряскайте – цветята не са затворени, без да могат да дишат, напротив – епруветката всъщност е перфектна министаичка за тях, защото не се нуждаят от голямо пространство, докато са малки, и атмосферата, в която растат, е най-благоприятната. А след епруветката животът продължава – цветето може да бъде пресадено, разказва Йоана Ушакова.
Йоана и Петър се занимават с микроразмножаване (in vitro култивиране) на растения – биотехнологичен подход в лабораторни условия, който дава възможност за опазване на застрашени видове.
Те не просто искат да подаряват красота. Проектът има и кауза. Така се намаляват обработваемите площи за рязан цвят, които могат да се използват за изхранване на населението. Освен това предлагат биологичен продукт с нулев отпадък и минимален карбонов отпечатък при производство, който е алтернатива на бързоувяхващите букети. Казват, че хората не си дават сметка какви са площите, на които е отглеждан един букет, въглеродните емисии, които е образувал с логистиката, включваща транспорта от други държави, както и хладилните камери за пренасянето. Цветята в епруветка са много подходящи и за хора с инхалаторни алергии.
Подробности за проекта "Цвете в епруветка" можете да чуете в звуковия файл.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
