Либрето: Хуго фон Хофманстал
Премиера: 10 октомври 1919 година, Виена.
Щраус създава операта веднага след "Ариадна на Наксос", а либретото на Хофманстал смесва света на духовете с този на хората.
Действащи лица:
• Императорът – бас
• Императрицата – висок драматичен сопран
• Бавачката – драматичен мецосопран
• Глас на сокола – сопран
• Барак, бояджия – бас-баритон
• Съпруга на Барек – висок драматичен сопран
• Трима братя на Барак – висок бас, бас и висок тенор
• Глас от небето – контраалт
• Дух на младеж – тенор
• Три еднооки мъже – висок бас, бас, висок тенор
• Пет гласа на неродени деца – два сопран, три мецосопрана
• Три прислужници на Императрицата – два сопрана, мецосопран
• Шест солиста – два сопрана, четири мецосопрана
Първо действие
Императорът на югоизточния остров се е оженил за дъщерята на царя на духовете. Веднъж по време на лов насреща му изскача бяла газела. Той я пронизва в шията и тя се превръща в млада, красива жена. Това е дъщерята на царя на духовете. Откакто се е оженила за императора тя е загубила дарбата да се превръща в животно, но и човек не е, защото тялото й не хвърля сянка, а и не може да стане майка – което в света на символите е едно и също – знак и обозначение.
Царят на духовете нарежда на своя пратеник да говори с бавачката: дъщеря му трябва да се сдобие със сянка. В противен случай императорът ще се вкамени, а тя ще се върне в подземното царство. На сутринта един сокол кръжи над градинския павилион, в който обича да седи императрицата. Това е любимият сокол на императора. Императрицата чува и разбира неговото предупреждение: срокът изтича, но жената не хвърля сянка – въпреки че е напуснала света на демоните, страстната и ревнива любов на императора не е достатъчна, за да влезе тя в човешкия кръг. Така тя стои между два свята: единият не я е пуснал напълно, другият не я е приел изцяло. Тогава тя решава да спечели сянката си с цената на каквато и да е жертва. Бавачката, която е представител на дяволските сили знае, че излъганият човек може да бъде купен, за да си даде сянката. Така двете отиват при хората.
Барак, бояджията, вече не е много млад, но е много работлив и силен. Той работи, за да издържа младата си, красива и недоволна жена, и тримата си братя. Би бил благословен, ако той можеше да създаде и деца. Но и този брак е бездетен – така както бракът между императора и императрицата. В къщата на бояджията влизат преоблечени императрицата и бавачката. Като поглежда жената на бояджията бавачката разбира, че това е жена, чиято сянка може да се спечели, срещу скъпоценности. Тя замайва главата на младата жена с най-различни обещания и сключва договор с нея. Императрицата седи мълчалива, без да разбира напълно нечистоплътната сделка.
Сделката е сключена. Гостите изчезват, а жената на Барак и отново е сама и готви… но от тигана в който пържи малки рибки тя чува плача на неродените си деца, който оглася къщата. Когато Барак влиза в къщата заварва там една студена, отчуждена жена – така се държат сключилите договор с нечистите сили.
Второ действие
Изпитанията продължават, защото и двете двойки трябва да се пречистят, чрез призрачната фигура на един красив младеж. Бавачката изкушава жената на бояджията. На нея започва да й се струва, че мрази мъжа си, съвсем малко остава да започне да го мами. Барак не знае какво става в къщата му, но на сърцето му става все по-тежко. Той усеща, че нещо го заплашва, усеща, че някой го вика за помощ. Дали това са неродените му деца? Играта се води за тях. За тях и за сянката.
В тази грозна игра Императрицата е и невинна, и пълна с вина. Двусмислено протичат дните й в къщата на бояджията. Нощите – в павилиона тя мисли за съпруга си, за когото смята, че е вече вкаменен, а денят ѝ е още по-опасен – човешката природа започва да я обвързва.
Идва третата нощ. За изпълнението на договора бавачката се обръща към дяволските сили. Всичко подсказва, че стават необикновени неща. Братята в къщата стенат от страх като животни, чува се тътен. Братята запалват огън: Барак вижда младата си жена, която като вещица седи пред огъня и няма сянка. Бавачката тържествува – така договорът е изпълнен. В този момент бояджията се преобразява: думите му придобиват сила. Той предизвиква смъртта. Отгоре в ръцете му падат светкавици. Жената на Барак пада в краката му, разкайвайки се. Земята се отваря и поглъща мъжа и жената, къщата им се срутва. Бавачката покрива Императрицата с плащ. Една река извира от дълбините.
Трето действие
Светът на духовете е обградил подлагащите се на изпитания. Но най-висшето изпитание предстои. Тромбони звучат призивно като за съд. Императрицата се събужда, тя знае, че е повикана и изкачва стъпалата на храма. По-дълбоко под земята в една тъмница, разделени от стена, без да знаят, че са един до друг лежат бояджията и жена му. Глас на дух ги умалява да се издигнат нагоре. Те прекрачват в друга част на подземния свят. Отново без да се виждат, но копнеейки един за друг – с любов и желание за прошка. Там където отиват, всеки от тях е сам, но изпълнен с мисълта да търси другия. И двамата обаче виждат единствено бавачката, която стои пред затворената врата на храма. Тя насочва всеки един от тях в различна посока, но те се търсят. Императрицата се намира пред трона на съдията. Но кой е съдията – нейният строг баща? Тя чува гласовете на търсещите се съпрузи. Златна вода се спуска до нея – това е водата на живота. "Пий! – ѝ казва глас отгоре – пий! И сянката на жената ще бъде твоя". Тогава тя вижда кой е на трона – това е Императорът, напълно вкаменен, само очите му са живи и я гледат. Пред краката на Императрицата продължава да се лее водата на живота "Кажи: Аз искам"! – продължава гласът. Императрицата се бори със себе си: тя наистина иска да бъде в света на хората, но това би станало с цената на човешко нещастие. Тогава тя казва "Аз не искам!" и побеждава, като онази жена пред съда на Соломон, която дава детето си на другата, защото иска то да бъде живо. Една сянка пада върху пода на храма. Ликуващи са и гласовете на неродените деца. Така любовта и справедливостта побеждават. Жената има своя сянка, тя е вече с душа, тя принадлежи на хората със силата на любовта на човешкия дух.
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше музикални теми и песни от филми, свързани основно с европейското кино. Сред филмите, чиято музика бе интерпретирана от Мира и нейния джаз квартет (Мирослав Турийски, Веселин Веселинов Еко, Христо..
Песента "Копче-топче" пристига директно в радиоефира от творческата работилница на инж. Васил Ботев и певицата Людмила Лазарова в навечерието на Светлите празници. Процесът на създаването на песента и историята на инж. Васил Ботев започва в разгара на лятото в предаването "Terra Култура". Тогава пожелания за творчески успех отправя и Мими Колева..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със своята група в 22 часа в коледната нощ. Много rock’n’roll, стил и класна българска музика обещава Станислав Сланев-Стенли на своята публика, а празничната му програма от най-добри песни е взела..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Нощта на Коледа може да стане още по-красива с музиката на Стенли. Харизматичният артист ще пее в Sofia Live Club, където ще излезе на сцената със..
Националната галерия поставя началото на цикъл от изложби, чиято цел е да запознае посетителите с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна..
От пролетта Драматично-кукленият театър "Иван Радоев" в Плевен ще има главен режисьор. Юрий Бутусов е едно от големите имена на европейския театър...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg