Как да бъдат намалени емисиите от въглероден диоксид в атмосферата, предизвикващи парников ефект и драматични промени в климата? Отговорът на този фундаментален въпрос, от който зависи бъдещето на планетата, вълнува учените от цял свят. У нас, представители на близо двайсет организации от научните, образователните и обществените среди вече обединиха усилията си, за да потърсят решения чрез Националната научна програма "Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита" (ЕПЛЮС)
Намаляването на парниковия газ в атмосферата може да се постигне чрез преминаването на горива с нулеви емисии. За съжаление обаче използването изключително на отоплителни суровини, които не отделят въглеродни диоксиди, не може да стане за кратко време, смята акад. Константин Хаджииванов, координатор на Националната програма.
В момента учени от Българската академия на науките разработват методи за улавяне на въглеродния диоксид и частичното му оползотворяване. Дори и половината количество да влезе в употреба, това ще бъде добро икономическо решение, коментира химикът.
Според него, един от успешните методи за улавяне на парниковия газ е чрез използването на мембрани за сепарирането му. По този начин той ще бъде съхранен, за да не отива в атмосферата. Други авангардни, по думите на акад. Константин Хаджииванов, похвати са разбиването на газа чрез плазма и използването на някои растения като водораслите, които благодарение на фотосинтезата поглъщат в ускорени темпове въглеродния двуокис.
Съхранението и преобразуването на възобновяемата енергия е друг голям раздел в Националната програма. Въпросът е как енергията от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като слънчева светлина, вятър и др. да се съхрани – казва акад. Константин Хаджииванов. – Ние работим върху батерии от нов тип, разработваме също така електромобили и превозни средства, които се движат с водород. Сред тях най-важни са хибридните, съчетаващи и двата източника на енергия, защото ако се изхаби батерията, веднага може да се превключи на водород и така мобилността да бъде подсигурена. Хибриден тролейбус, захранван с електричество и водород – енергията на бъдещето, ще вози пътници по столичните булеварди, прогнозира акад. Константин Хаджииванов.
Снимка – ЕПЛЮС и личен архив
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg