Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Идентичност и народопсихология: Какво ни прави българи?

Снимката е илюстративна
Снимка: Pixabay

В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите. Днес психологът и университетски преподавател д-р Ясен Димитров, автор на книгата "Какво ни прави българи: разкриване маркерите на българската идентичност" в качеството си на специалист по народопсихология, споделя в "Нашият ден" доколко тези черти са характерни за облика на съвременния ни сънародник.

Партизанщина в политическия живот, разделение, недобронамереност са едни от характерните български черти, според Иречек. Д-р Димитров коментира тяхната актуалност: "Има две неща, които е хубаво да изговорим тук. Първото е – кога го пише това Иречек? Иречек го пише в период, когато самият той е разочарован и вече не е министър, а той е министър в едно правителство, което оспорва Търновската конституция, т.е. иска България да не бъде толкова демократична. Второто е, че наистина тези процеси ги наблюдаваме и сега и те са свързани много с това как ние българите се държим в кризи – спасяваме се поединично."

Включът към българската народопсихология, според госта, се крие в травматична идентичност, изграждана в хода на нашата национална история. Това колко сме страдали и механизмите с които сме оцелели оказват влияние на нашето поведение и до днес. Семейството е станало едно затворено общество и българинът се отнася недоверчиво към хората във външния свят – една устойчива тенденция. По думите на д-р Димитров, травмата е повече от 50% от отговора, а подобна травматична симптоматика не е типично балканска. Например шотландците по подобен начин се делят на кланове и страдат от своята затвореност, обяснява психологът. 
Що се отнася до произхода на българската травма, тя има два озточника. От една страна, влияние е оказало турското владичество, което е подсилено в българското самосъзнание от образователната система. Комунизмът е по-болезнената травма за днешното общество, според д-р Димитров. Той е утвърдил у българина чувтсвото за страдание и идеологическа потиснатост. "Лечението е да правим неща, които не са много нашенски.", съветва психологът, според който социалното доверие е ключовият ход.

Втората половина от травматичната идентичност на българина д-р Димитров обяснява по следния начин: "Ние сме силно индивидуалистично общество, като култура. Всичките Балкани сме такива. Имаме нужда от силно очертана властова фигура, която да следваме. Хем ни се иска да има демокрация, хем демокрацията много не ни приляга." Това обяснява постоянното търсене на силна фигура, която да е контейнер на властта и контейнер на отговорността - по възможност силно митологизирана, казва гостът в предаването.

Според д-р Димитров деленето на лагери не е характерно за всички общества – много хора умеят да вземат решение с ясното съзнание, че към момента това решение не е изгодно за тях, но в по-дългосрочен план може да стане. При нас краткосрочното мислене е характерно, заявява той. 

В края на интервюто гостът обръща внимание, че в много книги е писано за психологията на българите. Самият Иречек на някои места прави положителни заключения и дава позитивни отзиви – например, че сме народ с голям потенциал. Това вглеждане в негативната народна характеристика отново е травматичен симптом, който трябва да преодолеем, смята д-р Ясен Димитров. 

Целия разговор чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12