"Първата ми среща с тъкани от фолклора беше с останалото от гардеробите на двете ми баби – ръчно тъкана вълнa, копринен и памучен кенар, щамповани одеяла, солирани бръчници, дантелени покривки, завеси... Опитвах да науча повече за произхода им, техниките на създаване, декоративните мотиви, традиционни конструкции. Натъквах се на сходни мотиви и цветове в снимки от Анадола, в декоративното изкуство на Персия, в черга от Египет, в килими от Мароко, Мексико, Чили... Това е вселена, подлежаща на опознаване." 
Така Мариета Ценова разказва за интереса си към тъканите от фолклора, осъзнавайки тяхната ценност и необходимостта от съхранение, но и възможността да се използват в изкуството.
Не става дума да се сглобяват цели автентични носии от един район например, разказва тя, защото това е невъзможно от частите, които са останали поради различни житейски обстоятелства. Тя решава да съхрани красотата им, като ги "вкарва" в своята арт фотография, обличайки различни жени в тях. Това не са манекени, а хора с различни професии.
Парчета дантела, бродирана възглавница, бръчник, одеяло и пр. се превръщат в необичайни облекла, комбинациите се сговарят. Резултатът е "F for Folklore, F for Frida" – фотографската изложба на Мариета Ценова в галерия U.P.A.R.K., Пловдив. 
Фрида Кало "се намесва" в работите като икона на влиянието на фолклора върху изкуството. Изложбата за нея пътува по световните галерии и, както пише Мариета Ценова в текста си: "Фрида Кало от локален артист се превърна в световен посланик на красотата, а нейният образ провокира интерпретации през различни културни традиции".
Изложбата на Мариета Ценова предизвиква вниманието на публиката към "визуалните кодове на декоративните изкуства и фолклора", към връзката между тях, която ги обогатява взаимно и превръща нейните фотографии в нещо различно. Тя провокира и размисли за днешната употреба на фолклора – за пропагандни и националистически тези, за превръщането му в ерзац, за изчезването на автентичността му.
Чуйте Мариета Ценова:
Шекспировият театър в Паталеница навършва 25 години и отбелязва годишнината със спектакъла "Ромео и Жулиета: любовта като обред". Именно с тази Шекспирова пиеса е сложено началото на театралната школа "Петровден" през 1999 година от режисьора Христо Церовски. Мениджърът на фестивала Инна Церовска разказва в "Нашият ден" за постигнатото..
Изложбата "Габровци под Самарското знаме" ще бъде открита в Дряново на 24 юли . Това съобщи Иван Христов, директор на Историческия музей в града. Експозицията е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна , като отдава почит на приноса им в Освободителната война. Изложбата е подготвена от..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази вечер от 19:00 часа. Но това не е просто среща или лекция – това е преживяване, насочено към онези, които носят любов към старите сгради, към тяхната история и дух. Какво знаем за старите сгради? А..
Лятна предпремиера на сборника "Българска работа. Съгласуване на времената" на Стефан Минчев предстои на 15 август от 18 ч . Събитието с модератор Аксиния Михайлова, която е редактор на книгата, ще се състои на откритата сцена Експоцентър "Флора" - Бургас . По думите на Минчев заглавието е директна препратка към израза на Иван Хаджийски –..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите творби на адрес nkyanaki_petrov3@abv.bg . В категория "Поезия" могат да бъдат изпратени до три стихотворения, а в раздел "Проза" – произведения с дължина до три стандартни страници...
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
