"Първата ми среща с тъкани от фолклора беше с останалото от гардеробите на двете ми баби – ръчно тъкана вълнa, копринен и памучен кенар, щамповани одеяла, солирани бръчници, дантелени покривки, завеси... Опитвах да науча повече за произхода им, техниките на създаване, декоративните мотиви, традиционни конструкции. Натъквах се на сходни мотиви и цветове в снимки от Анадола, в декоративното изкуство на Персия, в черга от Египет, в килими от Мароко, Мексико, Чили... Това е вселена, подлежаща на опознаване." 
Така Мариета Ценова разказва за интереса си към тъканите от фолклора, осъзнавайки тяхната ценност и необходимостта от съхранение, но и възможността да се използват в изкуството.
Не става дума да се сглобяват цели автентични носии от един район например, разказва тя, защото това е невъзможно от частите, които са останали поради различни житейски обстоятелства. Тя решава да съхрани красотата им, като ги "вкарва" в своята арт фотография, обличайки различни жени в тях. Това не са манекени, а хора с различни професии.
Парчета дантела, бродирана възглавница, бръчник, одеяло и пр. се превръщат в необичайни облекла, комбинациите се сговарят. Резултатът е "F for Folklore, F for Frida" – фотографската изложба на Мариета Ценова в галерия U.P.A.R.K., Пловдив. 
Фрида Кало "се намесва" в работите като икона на влиянието на фолклора върху изкуството. Изложбата за нея пътува по световните галерии и, както пише Мариета Ценова в текста си: "Фрида Кало от локален артист се превърна в световен посланик на красотата, а нейният образ провокира интерпретации през различни културни традиции".
Изложбата на Мариета Ценова предизвиква вниманието на публиката към "визуалните кодове на декоративните изкуства и фолклора", към връзката между тях, която ги обогатява взаимно и превръща нейните фотографии в нещо различно. Тя провокира и размисли за днешната употреба на фолклора – за пропагандни и националистически тези, за превръщането му в ерзац, за изчезването на автентичността му.
Чуйте Мариета Ценова:
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
