1 март не е просто един обикновен ден от календара, а символ на промяна и ново начало. Малки и големи с трепет очакват празника, на който се подаряват най-разнообразни, изработени с грижа, бяло-червени мартеници. Те се носят с гордост и радост и са най-важния моден аксесоар на този специален ден. Слънцето, което вече започва да грее по-ярко, изпраща послание на природата, че зимата отстъпва и пролетта наближава с бързи стъпки. Хората започват да се усмихват повече с разцъфнали нови надежди.
Повече за днешния празник, традициите и какво ще остане за бъдещите поколения в "Нашият ден" разказва музейният педагог Росица Балтаджиева от Националния етнографски музей.
Легендите, свързани с образа на Баба Марта, са многобройни. Променливият характер на месец март се отъждествява с настроенията на митологичната старица. В легендите Баба Марта излиза от дълбините на гората, за да се докосне до хората в този период на годината, разказва музейният педагог.
Балтаджиева обяснява, че мартеницата е запазаила своята изначална функция – да носи здраве, да предпазва от уроки, да измолва плодородие от природата. Освен бял и червен конец в различните части на страната са се вплитали и други символични елементи – сини мъниста, цветни конци, мидички, конски косъм, пера от петел и др.
В митологичното народно битие са възникнали множество обичаи, свързани с омилостивяването на Баба Марта. Вярвало се е, че старицата обича деца и млади хора, затова е било препоръчително на 1 март възрастните да си остават вкъщи. Да се изчисти дома и да се изнесат на показ червените дрехи, престилки и черги са други действия, които биха зарадвали Баба Марта, за да донесе тя със себе си хубавото време.
Разговора с Росица Балтаджиева чуйте в звуковия файл:
Със своите познания по темата към разговора се присъединява и д-р Лилия Старева – философ, писател и фолклорист. Тя ни призовава да си пожелаем всичко хубаво, което искаме да ни се случи в този магичен, преходен ден.
Фолклористът обръща внимание, че мартеницата е приета в списъка на материалното културно наследство, като вносители са България, Румъния, Северна Маледония и Молдова. По думите на Старева това са все територии, които в хода на времето са обитавани от българи и те вероятно са допринесли за утвърждаване на празника по тези места.
Произхода на празника може да се проследи до дълбока древност, казва Старева. Ако се вгледаме в образа на Баба Марта, в нейното завръщане тъкмо в най-граничното време – между зимата и пролетта, в прехода между смърт и препраждане – в лицето на старицата можем да открием култа към Богинята Майка.
Според Старева празникът и мартениците свидетелстват за "космическата разкрепостеност на българския народ", който дори в най-сакралните моменти вярва в общуването с други светове и в магията на изреченото. Това изисква самочувтсвие и е свързано с философията на безсмъртието, характерна за българското митологично самосъзнание, обяснява Старева.
Самата мартеница е наситена с богата символика. В нея се преплитат червеното и бялото или мъжът и жената, небето и земята, духът и плътта, любовта и възраждането. Мартеницата е символ на почит към женското начало, към майката, към природата.
Закачането на мартеници върху цъфнали храсти и плодни дръвчета, по думите на Сатрева, изразява стремежа на човек към общуване с природата и към съучастие в процеса на прераждане.
Мартеницата е израз на желанието да се случват добрите неща.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..
"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..
Той е най-превежданият и най-награждаваният извън България български писател – първият българин, носител на литературната награда "Международен Букър" за романа си "Времеубежище", преведен на английски от Анджела Родел. Той е Георги Господинов. Още с първата си стихосбирка е отличен с Националната награда за дебют "Южна пролет", а н егови..
Гостът ни е учил режисура, актьорско майсторство и театрален мениджмънт в Париж и Ню Йорк. През 2008 година във френската столица основава компания, в която работи с артисти от над 20 държави. Двукратен носител е на наградата "Млад талант на Париж", присъждана от парижкото кметство. Създател е на фестивали, летни академии и " Театър на чудесата"..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса, кореспондент на Българското национално радио в Израел, директор на артсалон "Сели" и вицепрезидент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина. Тя гостува в "Артефир" по..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg