Езикът на културата или културата на езика, или в чий скут сме седнали? Защо се задълбочи цинизмът в езика на политиците? Как се появи арогантността и къде изчезна парламентарното красноречие? И защо се стопи богатството на мисли, което раждаше богатството на думи? Какви послания ретранслират медиите днес?
Разговор в "Мрежата" с проф. Иванка Мавродиева, преподавател по реторика в СУ "Св. Климент Охридски" и в УНСС, обучител по медийно поведение и презентационни умения.
Правилата на ораторското изкуство
"Не би могло да си въздействащ оратор, ако не познаваш основните правила на който и да е език. След това следва логическото изложение, структурата, композицията и аргументите, а в един по-висш етап вече ще можеш да претендираш, че ще въздействаш при тази комбинация от знания и умения. Без да имаш знание, не би могъл да опаковаш думите, да вербализираш каквото и да е."
Така нереченият "брюкселски език"
"Това е така нареченият "абстрактен език", който си има специални конструкции, в които се декларира толерантност, право на другия да има собствено мнение, илюзорна толерантност към правото на мнение, но всъщност това е език, в който се натрупват шаблони, клишета, термини, понятия, дълги изречения, демонстрира се компетентност, но то е софистично, то е недостигащо до хората, избягвам думата избиратели, до гражданите, тъй като има комуникативна бариера. Това е език, който няма образност."
Парламентарното красноречие
"Парламентарно красноречие" е хубав термин. Това значи красиво говорене с цел убеждаване, но и познаване на езика. Първо, има увереност в това, което се казва, а има и ангажираност. Не можеш да убедиш някого, ако сам не си убеден. Второ – има респект към ангажимента да си народен представител. Трето – съществува реална конкуренция на идейна основа, на равнище кауза. Трябва да усещаш състезателното начало, правилата, етиката, да си хомо луденс (играещия човек). Красотата на езика идва от това, че го владееш на много високо равнище. И това не идва само от броя думи, които се използват, но и от умението да се използват така, че с тях да се въздейства върху публиката. Реториката значи да информираш, да убедиш, но и да доставиш наслада, естетика. Това не е само кухото говорене, нито крайно аргументираното, интелигентското, снобското, не е и само лакърдиите или красиво закачливото, напудреното. Това е много сложна конфигурация от елементи и е изкуство."
Арогантният език
"Когато го няма онова усещане за собствено достойнство, за да се противопоставиш етично на своя опонент, може да се вземе решение да си атрактивен чрез вулгаризми, цинизми, разговорен език, чрез ниския регистър на езика, диалектни думи.... Цялото ти тяло излъчва това напористо говорене, подигравката, леката ирония. То даже не става дума за Ганковото кафене, а за някаква тийнейджърска незрялост в политиката или желание да се изпъкне тук и сега. Има разнобой, тотално огрубяване, използване на умалителни имена, целиш да принизиш, да набуташ някого в ъгъла... Не е допустимо да се държиш езиково брутално със своя опонент. Наблюдавах ги много внимателно двамата съпредседатели на ДПС и да, те говорят на два различни езика. Единият – хард, арогантно, брутално назидателно, иронично, другият е рафиниран и не прави словесни фойерверки. Това са два различни стила на говорене. А дали ще има два различни стила на управление, се питам?"
Фастфуд говоренето
"Съжалявам да го кажа, но това е един ентъртеймънт, а трябва да е дебат, противопоставяне по значими теми и проблеми и вземане на решение в полза на гражданите през позициите, освен през поетите ангажименти, които се реализират и чрез законодателството, и чрез промените. Доколко те са подготвени професионално, включително политически, е спорно. В античността, в Древния Рим, ти не би могъл то този начин да охулиш опонента си, дори когато го критикуваш."
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – сп. "Реторика и комуникации"
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg