Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Гилев: Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето

Димитър Гилев
Снимка: Личен Архив

Един ден след 3 март – кои уроци от историята на България би следвало да си припомняме всеки ден? "Terra Култура" среща своите слушатели с един отдаден учител по история в Средно училище "Д-р Петър Берон" в Свиленград. Димитър Гилев е личност, за която образованието е мисия, а историята е "точна наука" и призвание. 

Гилев вярва, че и деца, и родители трябва да знаят и помнят какво се е случило преди 146 години България е възкръснала на политическата карта на света след близо 500 години робство. Учителят призовава да си спомняме за хилядите герои, дали живота си за нас, не само на националните празници, а ежедневно. Да опознаем себе си, рода си, историята си, културата си, обичаите, да се замисляме защо сме българи – това е единствената надежда да оцелеем като народ, който е носител на европейската култура, смята Гилев. 

Учителят определя историята като точна наука, която обаче е лесна за манипулиране, тъй като се пише от силните на деня. 

"Винаги съм казвал на моите ученици, че историята има много гледни точки и когато ни интересува дадена тема, събитие, дата, личност, ние трябва да четем повече от един източник. Не да отворим учебника по история и да прочетем две изречения, както са поместени повечето събития и герои в нашите учебници за съжаление, и да решим, че това е истината. Ако имаме истински интерес и искаме да научим нещо стойностно и нещо градивно, трябва да четем много от различни източници, от различни години и да си правим изводи."

Един от големите проблеми у нас, свързан с разделението на мненията, според Гилев, се крие в системното преиначаване на българската история през годините. "Колкото и точна наука да е историята, тя е точна само ако се чете точно", заявява историкът. Предимството на времето, в което живеем, е, че всеки може да достигне до разнообразни исторически източници в библиотеките и архивите. 

"Иронията е там, че вместо да ни обединява нашата история, тя ни разделя", допълва Гилев, според когото 3 март е доказателство за това разделение. "Едни се кланят на Русия, други на Запада, а всъщност забравяме, че Руско-турската война е платена с много български жертви. Тя не е дошла даром. Тя е в резултат на Априлското въстание, на делото на Ботев, Раковски, Левски, на животите на Караджата и Хаджи Димитър, на Бенковски, на Райна Княгиня." Вярно е, че Русия е имала имперски интереси, допълва Гилев, но точно в този момент интересите ѝ са съвпадали с тези на българския народ – победа над Османската империя.

За своята учителска професия гостът споделя: "Моето призвание, моята мисия е да съм учител. Обичам си децата, обичам си работата, обичам си родното училище и родния град. Чувствам се щастлив, добре и на място. Мисля, че съм полезен на отечеството си точно в Свиленград и точно в моето училище."

На финала на разговора Гилев споделя една мисъл, която буди повод за размисъл: "Миналото има контрол над бъдещето само ако живее в настоящето."

Целия разговор чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12