Екстремни горещи вълни, топящи се ледници, мащабни засушавания, разрушителни горски пожари и повишаване на нивата на въглероден диоксид са само някои от сериозните странични ефекти на бедстващата планета. В огромна и взаимосвързана екосистема, като тази на Земята, в която хората, животните, растенията и времето работят заедно, за да поддържат живота, всякакви радикални промени в климата предизвикват вълнообразен ефект на увреждане на всички форми на живот. През последните 20 години глобалното затопляне е виновникът за нарастващата честота на много различни здравни усложнения, особено сред по-възрастното население, етническите малцинства и хората без доходи. За климатичните промени и влиянието им върху човешкото здраве е темата на разговора в „Следобед за любопитните“ със Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването.
Много по-често вече говорим за това, че високите температури предизвикват сърдечно-съдови проблеми при все повече хора. По прогнози на Световната здравна организация, заради изменението на климата, към 2030 година ще има 250 000 нови смъртни случаи в световен мащаб, съобщи в предаването „Следобед за любопитните“ Зорница Спасова. Това число, според специалистите е консервативно, защото тук се включват освен топлинните вълни, диария, малария, но не бива да се забравя, че има и други климатични промени, които също ще увеличат смъртността. По тази причина, разясни Спасова вече е изготвено предложение в международната класификация на болестите, да има ориентирани към климатичните промени заболявания, за да се води по-добра статистика. Според това предложение отделно ще се класифицират смъртните случаи, които са в резултат на природни бедствия, пожари и други причини. Топлинните вълни се срещат през всички сезони и те са неблагоприятни не само за здравето на хората, разясни Зорница Спасова. В края на всяка година се публикува Световен доклад за бедствията, изготвен от експерти Световната организация на червения кръст и полумесец и това се прави преди срещата на върха на ООН за климатичните промени. Екстремните прояви на времето е признак за трайни климатични промени. Това е процес, който ще зачести.
Горещите вълни в България и по света са основен фактор за нарастване на смъртността, категорична бе Зорница Спасова. Глобалното затопляне, повлиява водните ресурси в световен мащаб. Това води след себе си недохранване, обедняване, наводнения, което е причина за увеличаване на заболяванията сред народите. 91 процента от смъртните случаи в Европа са в резултат на горещите вълни, въпреки създадените специални планове в западноевропейските държави. Едно средно увеличение на температурите с 5-6 градуса е доста опасно за всички екосистеми и за човека в този смисъл. Българското население е в по-голям риск от изменението на климата по няколко причини: По-ниските доходи е една от тях, тъй като адаптацията към промените, изисква финанси, у нас е голям делът на хронично болните и застаряващото население. Тези уязвими групи трябва да бъдат включени в Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, сподели Спасова.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Зорница Спасова има докторска степен по климатология в СУ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Организатор е на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски": проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...
След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..
OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" разговаряхме с Йорданка Велкова, ръководител на лектората по български език в Университи Колидж..
Над 90 прояви са включени в предстоящото 56-о издание на Софийски музикални седмици. За първи път в родния ефир директорът на фестивала Момчил Георгиев..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg