Екстремни горещи вълни, топящи се ледници, мащабни засушавания, разрушителни горски пожари и повишаване на нивата на въглероден диоксид са само някои от сериозните странични ефекти на бедстващата планета. В огромна и взаимосвързана екосистема, като тази на Земята, в която хората, животните, растенията и времето работят заедно, за да поддържат живота, всякакви радикални промени в климата предизвикват вълнообразен ефект на увреждане на всички форми на живот. През последните 20 години глобалното затопляне е виновникът за нарастващата честота на много различни здравни усложнения, особено сред по-възрастното население, етническите малцинства и хората без доходи. За климатичните промени и влиянието им върху човешкото здраве е темата на разговора в „Следобед за любопитните“ със Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването.

Много по-често вече говорим за това, че високите температури предизвикват сърдечно-съдови проблеми при все повече хора. По прогнози на Световната здравна организация, заради изменението на климата, към 2030 година ще има 250 000 нови смъртни случаи в световен мащаб, съобщи в предаването „Следобед за любопитните“ Зорница Спасова. Това число, според специалистите е консервативно, защото тук се включват освен топлинните вълни, диария, малария, но не бива да се забравя, че има и други климатични промени, които също ще увеличат смъртността. По тази причина, разясни Спасова вече е изготвено предложение в международната класификация на болестите, да има ориентирани към климатичните промени заболявания, за да се води по-добра статистика. Според това предложение отделно ще се класифицират смъртните случаи, които са в резултат на природни бедствия, пожари и други причини. Топлинните вълни се срещат през всички сезони и те са неблагоприятни не само за здравето на хората, разясни Зорница Спасова. В края на всяка година се публикува Световен доклад за бедствията, изготвен от експерти Световната организация на червения кръст и полумесец и това се прави преди срещата на върха на ООН за климатичните промени. Екстремните прояви на времето е признак за трайни климатични промени. Това е процес, който ще зачести.
Горещите вълни в България и по света са основен фактор за нарастване на смъртността, категорична бе Зорница Спасова. Глобалното затопляне, повлиява водните ресурси в световен мащаб. Това води след себе си недохранване, обедняване, наводнения, което е причина за увеличаване на заболяванията сред народите. 91 процента от смъртните случаи в Европа са в резултат на горещите вълни, въпреки създадените специални планове в западноевропейските държави. Едно средно увеличение на температурите с 5-6 градуса е доста опасно за всички екосистеми и за човека в този смисъл. Българското население е в по-голям риск от изменението на климата по няколко причини: По-ниските доходи е една от тях, тъй като адаптацията към промените, изисква финанси, у нас е голям делът на хронично болните и застаряващото население. Тези уязвими групи трябва да бъдат включени в Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, сподели Спасова.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Зорница Спасова има докторска степен по климатология в СУ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Организатор е на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...