С настъпването на пролетта – какво трябва да знаем за алергиите и имунитета. В "Нашият ден" гост е проф. Васил Димитров, един от водещите специалисти по клинична алергология.
Проф. Димитров препоръчва на тези, които знаят, че имат алергично заболяване, да започнат да се лекуват навременно. Хората, които за първи път получат подобни оплаквания като сърбеж, кихане, кашлица, да посетят алерголог, съветва специалистът.
Най-големите причинители на сезонните алергии са полените. Сега започва цъфтежният период, който продължава до късна есен. Първо се появяват дървесните полени (февруари – април), следват тревите (май – юни) и накрая е ред на плевелите и храстите (септември – октомври), обяснява проф. Димитров и допълва: "Всяка година се издава така нареченият "поленов календар". Независимо от това дали е топла зимата, или има някакви климатични промени, разликата е около две седмици." Календарът се издава от авторитетно здравно заведение и е достъпен в интернет.
По думите на алерголога заболяването може да се развие по всяко време – от най-ранна детска възраст. Алергията е имунно заболяване и е пряко свързана с клиничната имунология. Тя е следствие на генен дефект, има изразена фамилност и не подлежи на трайно лечение, обяснява проф. Димитров. Едва след навършване на 50 години при някои хора симптомите отслабват.
Професорът обръща внимание, че ако не се лекува сенната хрема, известна и като алергичен полинозен ринит, състоянието може да предизвика астма – това се случва в немалките 40% от случаите.
Относно начините на лечение, алергологът подчертава, че има много лекарства, но може би най-категоричният метод е алергеноспецифичната имунотерапия, която се намесва директно в имунните патогенетични механизми. Според проф. Димитров съвременните антихистамини са усъвършенствани и вече не предизвикват сънливост, като страничен ефект.
По наблюдения на специалистите все повече хора страдат от алергии, съобщава алергологът. Ако към момента всеки трети индивид е засегнат от алергия, очаква се в близките години всеки втори да страда от имунния дефект. "Плащаме данък за това, че ставаме по-съвършени", заявява проф. Димитров, пояснявайки, че като потискаме инфекциите с различни медикаменти, имунитетът отвръща със зачестяване на алергиите.
Симптоматика, която се наблюдава при алергичните заболявания, характерни за настоящия период, включва кихане, запушен нос, сърбящи очи. Проф. Димитров акцентира върху симптома кашлица, който може да стане хроничен и често води до объркване и грешно лечение с неподходящи средства и дори с антибиотици. Алергологът говори за единния дихателен път, в който горните дихателни пътища – носът и прилежащите кухини, и долните дихателни органи – бронхите и белият дроб, са свързани. Кашлицата може да се дължи именно на промени в горните дихателни пътища, обяснява д-р Димитров. Има методи за диагностика на това състояние, но проблемът е свързан с клиничната алергология, заявява гостът в предаването.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg