Франческа Качини (1587-1645?) е родена на 18 септември 1587 година във Флоренция в музикална фамилия, което като че ли предопределя бъдещето ѝ. Майка ѝ Лучия Ганьоланти е певица, а баща ѝ е известният композитор, певец и теоретик от епохата на барока Джулио Качини. Той е свързан с кръга от поети, музиканти, философи известен като "Флорентинска камерата", основан в края на 16 век от мецената и композитор Джовани Барди. Тази група допринася за развитието на новия жанр на операта, но тогава тя се отличава от днешните представления в оперните театри.
Франческа Качини по наследство е прекрасна певица, свири чудесно на лютня, китара, клавесин и пише стихове на италиански и латински езици. Още съвсем малка пее в оперите на Якопо Пери и е в главната роля в операта "Евридика" от баща ѝ.
Певческият дебют на Франческа Качини е през 1600 г. на сватбата на Мария Медичи и Хенрих ІV, краля на Франция. Тогава тя е само на 13 и лесно получава прозвището "Ла Чекина" или "пеещата птичка". Цяла Флоренция я смята за най-добрата певица! През 1607 г. семейството посещава Франция и Хенрих, който високо оценява пеенето ѝ предлага тя да остане при него като придворен музикант, защото тя е "най-добрата певица в цяла Франция". Но флорентинските власти решават друго и Франческа се връща в родината си. Там обучава, композира и концертира в дома на баща си.
През 1607 г. произведението ѝ "La stiava", посветено на карнавалната забава е забелязано и така на 20 години Францеска Качини вече е на служба в двора на Медичите и скоро става сред най-високо платените музиканти. Клаудио Монтеверди също оценява по достойнство нейния изпълнителски талант. Но Франческа е не само изпълнител, а и талантлив композитор. Първите ѝ опити са още в крехка възраст и са в резултат на сътрудничеството ѝ с поета Микеланджело Буонароти Младши, племенник на прочутия скулптор. Автор е на 6 опери, много инструментална музика и няколко сборника с вокално творчество. Уви, малка част от творчеството на италианската е оцеляла до днес.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg