Защо сме толкова близки, но и далечни? Дни преди Националния празник на Унгария – за културата и обичта на унгарците към България.
На 15 март 1848 година започва нов етап в историята на Унгария – избухва Революцията, която ще промени бъдещето на страната и ще остави своите следи в европейската история. Тогава е извоювана националната свобода на Унгария и се налага съвременната парламентарна система в страната. 15 март е ден, в който от 1860 година унгарците отбелязват като свой национален празник, отдавайки почит на своите предци. Гост в "Нашият ден" е Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт.
По повод предстоящия празник гостът казва: "Мисля, че това е гордост за всички в Унгария. На 15 март слагаме кокардата с националните цветове червено, бяло и зелено. Хората в днешно време също усещат тази нужда и жажда за свобода и това празнуват на този ден."
Г-жа Мишкеди разказва, че края на XIX век е хубаво време за Унгария, която тъкмо е извоювала своята независимост от Австрийската империя. Тогава много заможни унгарци даряват голяма част от имуществото си, за да бъдат изградени редица съществуващи и до днес здания.
Националните герои на Унгария от периода на Революцията са добре познати и в България. Лайош Кошут е един от водачите на въстанието, но след неговото потушаване решава да избяга с хората си в Османската империя. По време на това бягство той и съмишлениците му прекарват месеци в България, разказва Мишкеди. В Шумен дори има къща музей на Кошут, а сред народа остават легенди за унгарските гости. Именно унгарците по време на своето пребиваване въвеждат у нас оркестъра и театъра.
Друга подобна личност е поетът-революционер Шандор Петьофи. В България има няколко училища и улици, кръстени на него. Съдбата му е сходна с тази на Христо Ботев. През ХХ век неговите стихотворения са популярни у нас. Директорът на Унгарския културен институт съобщава, че от днес до 1 април в Националната библиотека може да бъде видяна изложба за живота и света на Петьофи. Хубава и стойностна експозиция с интересен съвременен нюанс, организирана миналата година от унгарското Министерство на външните работи и музея "Шандор Петьофи" по повод 200-годишнината от рождението на поета. Изложбата прави международна обиколка, като днес е нейното представяне в София.
Друг акцент в празничната програма на Унгарския културен институт е етно джаз концерт тази вечер, от 19 ч. в Централния военен клуб. Золтан Фаркаш, Михай Борбей и Атила Льорински са опитни музиканти, които свирят вече близо 40 години поотделно и заедно. Музикалната вечер ще бъде със специалното участие и на танцьорката Илдико Тот.
Мишкеди съобщава и за тържественото полагане на цветя пред героите, което предстои на датите 13, 15, 18 и 19 март в българските градове София, Шумен, Чипровци и Видин. Това е начин българи и унгарци заедно да почетат тези знаменити личности пред техните паметници и да отбележат българо-унгарското приятелство.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
