Защо сме толкова близки, но и далечни? Дни преди Националния празник на Унгария – за културата и обичта на унгарците към България.
На 15 март 1848 година започва нов етап в историята на Унгария – избухва Революцията, която ще промени бъдещето на страната и ще остави своите следи в европейската история. Тогава е извоювана националната свобода на Унгария и се налага съвременната парламентарна система в страната. 15 март е ден, в който от 1860 година унгарците отбелязват като свой национален празник, отдавайки почит на своите предци. Гост в "Нашият ден" е Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт.
По повод предстоящия празник гостът казва: "Мисля, че това е гордост за всички в Унгария. На 15 март слагаме кокардата с националните цветове червено, бяло и зелено. Хората в днешно време също усещат тази нужда и жажда за свобода и това празнуват на този ден."
Г-жа Мишкеди разказва, че края на XIX век е хубаво време за Унгария, която тъкмо е извоювала своята независимост от Австрийската империя. Тогава много заможни унгарци даряват голяма част от имуществото си, за да бъдат изградени редица съществуващи и до днес здания.
Националните герои на Унгария от периода на Революцията са добре познати и в България. Лайош Кошут е един от водачите на въстанието, но след неговото потушаване решава да избяга с хората си в Османската империя. По време на това бягство той и съмишлениците му прекарват месеци в България, разказва Мишкеди. В Шумен дори има къща музей на Кошут, а сред народа остават легенди за унгарските гости. Именно унгарците по време на своето пребиваване въвеждат у нас оркестъра и театъра.
Друга подобна личност е поетът-революционер Шандор Петьофи. В България има няколко училища и улици, кръстени на него. Съдбата му е сходна с тази на Христо Ботев. През ХХ век неговите стихотворения са популярни у нас. Директорът на Унгарския културен институт съобщава, че от днес до 1 април в Националната библиотека може да бъде видяна изложба за живота и света на Петьофи. Хубава и стойностна експозиция с интересен съвременен нюанс, организирана миналата година от унгарското Министерство на външните работи и музея "Шандор Петьофи" по повод 200-годишнината от рождението на поета. Изложбата прави международна обиколка, като днес е нейното представяне в София.
Друг акцент в празничната програма на Унгарския културен институт е етно джаз концерт тази вечер, от 19 ч. в Централния военен клуб. Золтан Фаркаш, Михай Борбей и Атила Льорински са опитни музиканти, които свирят вече близо 40 години поотделно и заедно. Музикалната вечер ще бъде със специалното участие и на танцьорката Илдико Тот.
Мишкеди съобщава и за тържественото полагане на цветя пред героите, което предстои на датите 13, 15, 18 и 19 март в българските градове София, Шумен, Чипровци и Видин. Това е начин българи и унгарци заедно да почетат тези знаменити личности пред техните паметници и да отбележат българо-унгарското приятелство.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..
В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..
Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..
Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня? Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от..
Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по..
Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
