Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България на Антарктида – един алтернативен свят

Снимка: Bulgarian Antarctic Institute

На Антарктида съществува една България, която осъществява най-съвременни научни изследвания с помощта на професионалисти и учени с различни профили. В нея хората работят заедно, създават наука на световно равнище, общуват свободно с целия свят и опазват околната среда.

Любов Костова разказва какво подтиква един директор на фестивал за наука да се присъедини към учените на базата "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън и как това преживяване дава надежда за едно по-добро общество.

Костова споделя, че любопитството да види тази изключителна част от българската научна инфраструктура е било основната мотивация да посети о. Ливингстън. Българската антарктическа база позволява страната ни да се занимава със съвременна наука, разказва Костова, която в продължение на години се вълнува от проектите и мисиите, които нашите учени реализират на ледения континент. Така идва и моментът, в който сама предлага проект, чийто резултат публиката може да види в края на предстоящия научен фестивал, който започва на 9 май. На него публиката може да се запознае с палитрата от професии в лабораторния комплекс, представена по време на 32-та антарктическа мисия за България.

"Вярвам, че целият континент трябва да продължава да бъде място за проучвания и наука – наричаме го "най-голямата научна лаборатория на открито" – а не да бъде обект на туристически маршрути", заявява Костова. Тя разказва, че на Антарктида се провеждат дълбоки изследвания на геологичните наноси по дъното, на водните обитатели, на температурата в цепките на ледниците, на климатичните промени и техните признаци, на състава на бреговете и на заледените фосили. Тази година двама от българските археолози откриват останки от най-голямата аржентинска самолетна катастрофа.

Това, по думите на госта, е ексклузивно научно положение – не са много държавите, които имат антарктическа база, а от миналата година имаме и изследователски кораб, който свързва бреговете на Варна с тези на о. Ливингстън. Съвсем скоро е достроен нов лабораторен комплекс, който предоставя възможност за още по-прецизни научни изследвания, съобщава Костова. Тя е истински впечатлена от сходните истории на хората, които интервюира в българската база. За да стигне до там, всеки един от тях има вълнуваща професия, която обича и в която се е постарал да стане много добър. Всички интервюирани призовават хората да бъдат мечтатели и винаги да разчитат на добър екип около себе си.  

Костова вярва, че на Антарктида наблюдаваме модел, към който можем да се стремим: "Образовано общество, което е целенасочено, което има структурата около себе си, за да свърши своята работа, в което всеки допринася за свършването на работата на другия и умее да общува по позитивен, градивен начин."

Условията за опазване на естествената среда на континента се спазват много стриктно и дават надежда, че това е приложимо в живота. Международното сътрудничество, начинът, по който се разчита на мисиите на другите държави, е още едно послание за това на какво сме способни всички като общество.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

Снимка – Bulgarian Antarctic Institute 
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Училището за деца с нарушено зрение във Варна празнува 120-годишнина

Специално училище за ученици с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов", гр. Варна, е открито през 1905 г. в София, като Държавен институт за слепи.  Първият директор на ДИС е д-р п.н. Стойчо Донев, който е и родоначалник на българската специална педагогика за зрително затруднени. Д-р Донев е човекът, адаптирал Брайловата азбука на български..

публикувано на 21.05.25 в 17:24
Снимката е илюстративна.

Юношеството – възрастта на кризи и търсене на себе си

Днешните абитуриенти са децата, на които се наложи още в 7. клас – в ключовия момент за кандидатстване в гимназия – да преминат към онлайн обучение. По-късно, когато вече влязоха в гимназия, отново останаха по домовете си, без възможност да се запознаят с новите си учители и съученици. Въпреки това се адаптираха, устояха. Дори до вчера не беше сигурно..

обновено на 21.05.25 в 09:54

Българската кирилометодиевистика във времето на технологиите

Повод за разговора с проф. Андрей Бояджиев, ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и проф. Искра Христова в предаването "За думите" са 41-вите Кирило-Методиевски четения на Катедрата и 45-ата годишнина от създаването ѝ. Създаването на Катедрата по кирилометодиевистика е първият опит да се съчетаят в едно..

публикувано на 20.05.25 в 10:15

Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие

Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за..

публикувано на 19.05.25 в 15:10
д-р Антонина Кардашева

Емоционалната интелигентност се унаследява и трябва да се изучава

Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и способността да изпитваш съпричастност и грижа към чувствата и емоциите на другите. Основните качества, които притежава един емоционално интелигентен човек, са: самосъзнание, самоуправление, мотивация,..

публикувано на 19.05.25 в 10:10