В Световния ден на поезията 21 март е премиерата на стихосбирката "Високи прозорци" на Филип Ларкин. Литературното събитие, което представя поезията на един от най-любимите на англичаните поети, ще започне в 18.30 часа в Американския център в Софийската градска библиотека.
Книгата ще представят нейните преводачи – поетите Кристин Димитрова и Георги Пашов. Специален гост на срещата е поетът Ани Илков.
"Филип Ларкин, големият, дебел, плешив библиотекар от Университета на Хъл, без съмнение беше неофициалният поет-лауреат на Англия: най-обичаният наш поет от войната насам, по-обичан дори от Джон Бетджеман, който беше обичан и заради своя чар, и заради прословутия му бигъл, и заради аристократичното му бохемство, и заради телевизионната му харизма – все неща, които Ларкин категорично не притежаваше" – Мартин Еймис
Филип Артър Ларкин (9 август 1922 – 2 декември 1985) е английски поет, романист, библиотекар и джаз критик. Смятан е за един от най-значимите поети на втората половина от XX век. Първата му стихосбирка "Северният кораб" (North Ship) е публикувана през 1945 г., подир което Ларкин написва два романа "Джил" (Jill, 1946) и "Момиче през зимата" (A Girl in Winter, 1947). Филип обаче става известен едва през 1955 при публикуването на втората си стихосбирка "По-малко измамените" (The Less Deceived), последвана от "Сватбите Уитсън" (The Whitsun Weddings, 1964) и "Високи прозорци" (High Windows, 1974). От 1961 до 1971 г. пише джаз критика за вестник "Дейли Телеграф". Всички негови статии на тази тема са събрани в "All What Jazz: A Record Diary 1961-71" (1985). Ларкин редактира и оксфордската книга за английска поезия от XX век (1973). Предложена му е позицията на поет-лауреат на Великобритания през 1984 г. след смъртта на Джон Бетшъман, но отказва.
След като завършва Оксфордския университет през 1943 г. с отличен по "Английски език и литература", Ларкин става библиотекар. През 30-годишния период, когато работи в библиотеката към Халския университет, той създава най-значимите си публикувани произведения. Поезията на Ларкин е белязана от онова качество, което Андрю Моушън нарича съвсем английска, навъсена прецизност при описване на чувства, места и взаимоотношения; и от занижени хоризонти и угаснали очаквания, както се изразява Доналд Дейви. Ерик Хомбъргър го нарича "най-тъжното сърце в следвоенния супермаркет". Дори самият Ларкин казва, че за него загубата и тъгата са това, което жълтите нарциси са за Уърдсуърт. Повлиян от поети като Уистън Хю Одън, Уилям Бътлър Йейтс и Томас Харди, в поемите на Ларкин се среща високо издържана стихотворна структура, както и гъвкави, свободи стихотворни форми. Тази двойственост е описана от Джийн Хартли, бивша съпруга на издателя на Ларкин Джордж Хартли, като: "пикантна смесица от лиричност и негодуване", макар че антологистката Кейт Тюма пише, че в творбите на Филип Ларкин може да се открие повече от това, което тяхната репутация на песимизъм предполага.
Личността на Ларкин в обществения живот се възприема като тази на уединен англичанин, който не харесва славата и не може да понася кичозния публичен литературен живот. Посмъртно публикуваните през 1992 г. от Антъни Туейт писма на Ларкин задействат спорове около личния живот и реакционните политически възгледи на поета, описани от Джон Банвилкато изправящи косата, но и на места весели. Въпреки разразилата се полемика през 2003 г., почти две десетилетия след смъртта си, Ларкин е избран за най-обичания британски писател от изминалите 50 години, а през 2008 г. Таймс го определят като най-великия следвоенен британски писател.
Художник на корицата: Росица Ралева
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg