На 21 март започна традиционният празник на град Кюстендил – "Кюстендилска пролет". Началото му е поставено през 1966 година, когато е обявен за официален празник на града. В същата година се поставя началото и на традицията за избор на "Девойка Кюстендилска Пролет". Празникът е свързан с почитта към соларните божества от римски и тракийски произход, както и с християнската средновековна традиция. Хълмът Хисарлъка, който се извисява над града е обвързан с легендата за Св. Четиридесет мъченици, разказва кметът на град Кюстендил, инж. Огнян Атанасов. Празникът е знаков за града – патентован е в Патентното ведомство на Република България. Емблемата на "Кюстендилска пролет" представлява слънчев диск с ябълка по средата и три зелени лястовици, които го обгръщат.
Тазгодишните пролетни празници в Кюстендил ще продължат до 24 март. Те включват богата художествена програма - концерти, еко инициативи, спортни състезания, детски работилници, открити тренировки, литературни събития, детски работилници, светлинно шоу. Възобновена е и традицията за празнично шествие до лесопарк "Хисарлъка". Днес ще се състои първата инициатива на "Пролетен уикенд в Кюстендил" – акция по залесяване на лесопарка, която ще завърши с рок концерт на група "Фактор".
Кметът споделя в "Нашият ден", че Община Кюстендил работи активно за развитието на града. Най-големият предтоящ проект е обособяването на картинна галерия в града – проект, който очаква финансиране. Зоо кътът в Кюстендил ще бъде реновиран и разширен. Организирани са два нови фестивала, които ще привлекат нова публика. "Имаме всички условия да бъдем притегателен център.", заявява инж. Атанасов, чиято цел е да превърне града в развита туристическа дестинация. Той отправя покана към слушателите да прекарат уикенда в Кюстендил.
Чуйте повече в звуковия файл:
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември, Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
