Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Симидчиев:

Ще има ли реално увеличение на заплатите в здравната система?

Снимка: БГНЕС

Предложенията за обвързване на минималните заплати на медиците със средната работна заплата в страната ще бъдат разгледани на второ четене от Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Заедно с тях, в общ законопроект, ще бъде обсъдено и предложението на управляващите минималните възнаграждения да се определят чрез колективно трудово договаряне между работодатели и синдикати. Това предаде по-рано репортер на БНР.

На този фон протестиращите медици от инициативата "Бъдеще в България" категорично отхвърлиха идеята за обвързване на заплатите им с колективното договаряне. На последния им национален протест в понеделник те изразиха разочарование от отношението на народните представители при гласуването в пленарната зала и настояха за бързо и реално решение на въпроса със заплащането.

В ефира на БНР и предаването Lege Artis зам.-председателят на здравната комисия д-р Александър Симидчиев коментира очакваните промени в Закона за лечебните заведения. Той подчерта, че критичният поглед към предложението за колективно договаряне има своите основания, като се позова на досегашния опит:

"Решението е да погледнем какво се случи в миналото. Ако проследим историята, ще видим защо протестиращите са против това да бъдат обвързани с договорно начало. По принцип договорното начало не е лошо, но когато говорим за колективен трудов договор в здравната система, той е пословично неуспешен в регулирането на възнагражденията."

Според него дори и подобен механизъм да бъде приет, има сериозен риск да не доведе до желания резултат – както се е случвало и преди. Това поражда съмнения у медиците дали не става въпрос за "замазване на очите" и отлагане на реалното решаване на проблема.

Д-р Симидчиев защити предложенията, включени в законопроектите на неговата парламентарна група, както и в този на партия "Възраждане", които предвиждат заплатите на медицинските специалисти да бъдат обвързани със средната заплата за страната чрез фиксиран процент:

"За да може човек да се квалифицира и да извършва тази дейност, трябва да инвестира много повече време в обучение, отколкото в която и да е друга професия. Трябва да има социална справедливост – затова предлагаме възнагражденията да бъдат по-високи от средното за страната."

Той изтъкна и необходимостта от специално внимание към сестринския персонал, където недостигът е особено тежък:

"Проблемът със специалистите по медицински грижи – сестрите – е критичен за цялата система. Една от основните причини е хроничното недофинансиране на тази професия в продължение на десетилетия."

Симидчиев допълни, че дори и при сегашната законодателна рамка съществуват механизми за допълнително финансиране на държавните и общинските болници:

"Предложих, когато се обсъждаше създаването на работна група, че може да се използват съществуващи механизми. Министерството на здравеопазването може да насочи средства към държавните и общинските лечебни заведения. Те са публични предприятия и по Закона за публичните предприятия могат да получат целеви средства, без това да нарушава европейското законодателство."

Слушайте! 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Възможен ли е бракът между различни конфесии?

Бракът между представители на различни християнски деноминации може да бъде предизвикателен, но не е невъзможен. Днес ще ви покажем това. Как различията в религиозните празници и обичаи могат да бъдат преодолени чрез взаимно уважение и разбиране?  Когато партньорите говорят открито за своите религиозни убеждения и очаквания, се избягват недоразумения..

обновено на 16.09.25 в 16:19
Константин Веселинов

Рисковете в дигитална среда – как да предпазим децата

Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...

публикувано на 16.09.25 в 11:33

Пътят на българската реч зад граница – от неделното училище до матуритетен език

Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН.   Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..

публикувано на 16.09.25 в 09:43

Ново изследване на ИПИ: Зрелостниците в 200 български училища са с успех под "Среден 3"

"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..

публикувано на 15.09.25 в 12:33
Давид Кюранов

Давид Кюранов: Диалогът за образованието е диалог за бъдещето

Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...

публикувано на 15.09.25 в 11:15