В епизод 537 "Трамвай по желание" представя екипа на независимия спектакъл "Косвени щети", в лицето на актрисите Анелия Мангърова, Владинелла Кацарска, Катерина Стоянова, Никол Султанова.
Каква е цената да бъдеш жена на фронта? Какво е да тръгнеш на война с куфар, пълен само с шоколадови бонбони? "Косвени щети" разказва истинските истории на жените през Втората световна война, събрани в книгата "Войната не е с лице на жена" на носителката на Нобелова награда Светлана Алексиевич. Това е официалният анонс на спектакъла.
В "Трамвай по желание" гостуващите актриси разширяват темата за войната и пораженията, които тя оставя върху човека и човечността, като излизат от театралния формат и влизат в живота от днешни дни. Всъщност "Косвени щети" е сценичен прочит на книгата на Алексиевич "Войната не е с лице на жена".
Литературното произведение е създадено по действителни истории и реални човешки съдби от времето на Втората световна война. В спектакъла режисьорката Максима Боева търси ехото на войната в душата на обикновения човек, разказът за трагедията през погледа нв някои от оцелели жени, в отсъствието на милионите загинали мъже. И това не са героизирани типажи, а автентични следи от нормалния живот, който е трябвало да преживее войната и да продължи и след нея. Защото войната не носи човешко лице и победител в нея няма.
Постановката "Косвени щети" е удостоена с "Икар-2020" за дебют. Важно е да се отбележи, че спектакълът е представен пред публика през 2019 г., когато агресията в Украйна още не беше започнала и Европа смяташе, че се е простила с войните завинаги. В този смисъл творческите интереси на екипа имат и пророчески характер.
В епизод 537 дамският артистичен екип разсъждава и върху косвените и преки щети, които днешният български театър и младите актьори в него преживяват.
Снимка – БНР
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
