На кого не се е случвало да преживее ситуация, напълно разбиваща рамките на човешката логика и подредения свят на предвидимото ни всекидневие. И кой не си е помислял що за съдба му е отредена или какви неведоми сили се намесват в живота и ни карат да се чувстваме като играчки в нечии могъщи ръце.
Сигурно същото са се питали и далечните ни прародители преди хиляди години. Те обаче нямали днешните ни научнообосновани отговори и си измислили цял паралелен свят, населен с всевъзможни божества – капризни, непостоянни, грижовни и отмъстителни, но мощни и здраво стиснали нишките на човешките съдбини.
Монотеистичните религии, каквато е нашата християнска, сложили край на този хаос, после и науката си казала думата и днес едва ли някой си представя, че някое митично създание му изпраща знаци и го награждава или наказва за постъпките му. Образите и думите, свързани с тези прастари вярвания, обаче продължават да живеят, вплетени в културата и езиците.
Доц. Мая Александрова, преподавателка в катедрата "Общо, индоевропейско и балканско езикознание" на Софийския университет, изследва архаичните първоизточници на познатите в нашата традиция орисници, мойрите от гръцката митология, парките в римската, нордите в скандинавската... Женски божества, които имат властта да изпридат нишката на човешката съдба и да я прекъснат.
Докъде води нишката на изследването, какви представи за съдбата са вградени в думите, с които продължаваме да я наричаме и днес, чуйте в записа.
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg