"Хориа" на румънската режисьорка Ана-Мария Команеску представя свободата като онова най-желано място за човека. Място, заради което обикаляш и опознаваш целия свят, но откриваш вътре в себе си. Филмът е копродукция между Румъния, България и Сърбия и е дебютен за режисьорката. Той въвежда зрителите в историята на непокорния тийнейджър Хориа, който яхва стария мотор на баща си, за да прекоси страната и да се събере с приятелката си. По пътя към него се присъединява Стела, нахакана 13-годишна девойка, и между тях се заражда необикновено приятелство. Едно истинско бягство към свободата в търсене на същността на човека.
"Струва ми се, че в днешно време се страхуваме да избягаме, ние сме обсебени от телефоните си и напрегнатия си живот. Постоянно имаме чувството, че изпускаме нещо, че трябва да присъстваме някъде и забравяме малките неща. Забравяме да се радваме на слънцето, да гледаме дърветата. /…/ Надяваме се, че този копнеж по свободата го има във всеки един от нас. Знам, че някои хора му се отдават донякъде, някои го потискат. Що се отнася до мен – аз със сигурност го изпитвам", казва Ана-Мария Команеску.
Героят ѝ никога не е напускал селото си, той за първи път решава да тръгне по привидно безкрайния път и това изпълнено с премеждия пътуване го кара да изпита истинска наслада от момента.Зрителите откриват света заедно с него, през неговите очи - този неспокоен, но любопитен тийнейджърски поглед.
От визуална гледна точка режисьорката решава да изобрази свободния дух на Хориа първо чрез красив пейзаж, който дълго време търси, но накрая успява да намери, и второ - чрез преследване на трика от филма "Магьосникът от Оз", при който историята преминава от черно-бяло към цветно. Според нея това въздейства на подсъзнателно ниво на зрителите и ги кара да преоткрият света заедно с Хориа.
С този филм режисьорката се надява героят ѝ да вдъхнови зрителите да намерят убежище в собствената си, макар и мимолетна, вътрешна свобода.
Редом до преследването на личната свобода обаче във филма върви и линията на приятелството. Според Ана-Мария Команеску връзката между свободата и приятелството зрителите могат да открият във второстепенния персонаж – Стела, която е истински номад, спонтанна, много по-зряла и умна от Хориа. Тя подхожда към живота с небрежност, следва момента и му се отдава. Тъкмо тя балансира Хориа, който е много по-затворен и отчужден от заобикалящия го свят до този момент. Неслучайно румънската режисьорка смята, че човек трябва внимателно да подбира приятелите си, както и хората, с които тръгва на път.
И докато Хориа обикаля света, за да открие собствената си същност, самата Ана-Мария Команеску открива нови страни от себе си по време на работата си по филма.
"Имам чувството, че с този филм израснах поне с десет години, въпреки че работих по него седем. Преди всичко това, което открих за себе си, е, че е много важно винаги да следваш това, което на теб ти се струва правилно, а не да се опасяваш какво може да си помислят хората. Важно е да се бориш за своето виждане. Особено като творец, който за пръв път прави пълнометражен филм, това е моят дебют, понякога много се колебаех, понякога се опасявах и открих колко е важно да бъдеш уверен в себе си и да следваш своите убеждения", обяснява тя.
Кога обаче свободата има нужда от безопасно място и може ли самата тя да бъде такова за човека?
Отговора чуйте от Ана-Мария Команеску в звуковия файл, превежда я Мартин Петров.
"Хориа" беше част от международната програма на 28-ия София филм фест. В историята му е вплетена и конкретна музиката - истински румънски рок от 80-те години.
Снимки: София филм фестЗа паметта, като жив организъм, за противодействието спрямо статичното състояние на нещата, за новите мисловни хоризонти – говори Мария Степанова , водеща фигура в съвременната руска литература, писател и есеист. Разговорът в "Артефир" се случва часове преди срещата на Степанова с българските читатели в рамките на формата "Литературни..
В "Галерията" в Пловдив от 18.30 ч. днес ще бъде открита изложбата "Спомени от Рая и други странни места" на художничката Лидия Иванова. Можете да я разгледате до 11 май. Откъде идва името на експозицията и кои са другите странни места – чуйте от интервюто авторката.
В Бургас в "Дома на писателя" от 18 ч. журналистът Слави Томов представя книгата "Грижата за себе си" на френския философ и социолог Мишел Фуко. Изданието е част от легендарната поредица на изследователя "История на сексуалността". Повече по темата може да чуете в интервюто със Слави Томов:
В редакция "Хумор и сатира" ценим точността у другите особено когато е спрямо нас. Нещо подобно има в тайната на точността на японските влакове. Освен нея в неделя веднага след новините в 18 часа можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", по стихотворения на Валери Петров, Радой Ралин и Любомир..
Гост в "Нашият ден" е ас. д-р Тодор Петев , преподавател по изкуствознание и музейно дело в департамент "Изящни изкуства" на Нов български университет. Повод за разговора е изложбата "Соломоновата Песен на песните. Отгласи". "Това е интердисциплинарен проект, а не просто изложба – една от характерните особености на начина, по който в НБУ..
Между преводите и футбола – разговор в "Нашият ден" с Радослав Папазов , преводач от шведски и норвежки език и професионален футболен коментатор...
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно"...
За три дни от днес до 26 април за четвърти път ще се проведат "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". Темата е "Археология на паметта". Автори..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg