"Хориа" на румънската режисьорка Ана-Мария Команеску представя свободата като онова най-желано място за човека. Място, заради което обикаляш и опознаваш целия свят, но откриваш вътре в себе си. Филмът е копродукция между Румъния, България и Сърбия и е дебютен за режисьорката. Той въвежда зрителите в историята на непокорния тийнейджър Хориа, който яхва стария мотор на баща си, за да прекоси страната и да се събере с приятелката си. По пътя към него се присъединява Стела, нахакана 13-годишна девойка, и между тях се заражда необикновено приятелство. Едно истинско бягство към свободата в търсене на същността на човека.
"Струва ми се, че в днешно време се страхуваме да избягаме, ние сме обсебени от телефоните си и напрегнатия си живот. Постоянно имаме чувството, че изпускаме нещо, че трябва да присъстваме някъде и забравяме малките неща. Забравяме да се радваме на слънцето, да гледаме дърветата. /…/ Надяваме се, че този копнеж по свободата го има във всеки един от нас. Знам, че някои хора му се отдават донякъде, някои го потискат. Що се отнася до мен – аз със сигурност го изпитвам", казва Ана-Мария Команеску.
Героят ѝ никога не е напускал селото си, той за първи път решава да тръгне по привидно безкрайния път и това изпълнено с премеждия пътуване го кара да изпита истинска наслада от момента.Зрителите откриват света заедно с него, през неговите очи - този неспокоен, но любопитен тийнейджърски поглед.
От визуална гледна точка режисьорката решава да изобрази свободния дух на Хориа първо чрез красив пейзаж, който дълго време търси, но накрая успява да намери, и второ - чрез преследване на трика от филма "Магьосникът от Оз", при който историята преминава от черно-бяло към цветно. Според нея това въздейства на подсъзнателно ниво на зрителите и ги кара да преоткрият света заедно с Хориа.
С този филм режисьорката се надява героят ѝ да вдъхнови зрителите да намерят убежище в собствената си, макар и мимолетна, вътрешна свобода.
Редом до преследването на личната свобода обаче във филма върви и линията на приятелството. Според Ана-Мария Команеску връзката между свободата и приятелството зрителите могат да открият във второстепенния персонаж – Стела, която е истински номад, спонтанна, много по-зряла и умна от Хориа. Тя подхожда към живота с небрежност, следва момента и му се отдава. Тъкмо тя балансира Хориа, който е много по-затворен и отчужден от заобикалящия го свят до този момент. Неслучайно румънската режисьорка смята, че човек трябва внимателно да подбира приятелите си, както и хората, с които тръгва на път.
И докато Хориа обикаля света, за да открие собствената си същност, самата Ана-Мария Команеску открива нови страни от себе си по време на работата си по филма.
"Имам чувството, че с този филм израснах поне с десет години, въпреки че работих по него седем. Преди всичко това, което открих за себе си, е, че е много важно винаги да следваш това, което на теб ти се струва правилно, а не да се опасяваш какво може да си помислят хората. Важно е да се бориш за своето виждане. Особено като творец, който за пръв път прави пълнометражен филм, това е моят дебют, понякога много се колебаех, понякога се опасявах и открих колко е важно да бъдеш уверен в себе си и да следваш своите убеждения", обяснява тя.
Кога обаче свободата има нужда от безопасно място и може ли самата тя да бъде такова за човека?
Отговора чуйте от Ана-Мария Команеску в звуковия файл, превежда я Мартин Петров.
"Хориа" беше част от международната програма на 28-ия София филм фест. В историята му е вплетена и конкретна музиката - истински румънски рок от 80-те години.
Снимки: София филм фестЗаради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов и Кристина Грозева взе " Златна роза " за най-добър филм на тазгодишния 42-ри фестивал на българското кино във Варна. За журито, публиката и Съюза на българските филмови дейци той беше..
Нека наречем "Х " точката, в която се пресичат публичният ни образ – онзи, който конструираме " за пред хората " , който изрича и преповтаря всеизвестни констатации, който винаги върви леко прегърбен, поради невъзможността си да изрече това, което наистина мисли – и личният ни, никому непоказан такъв, чийто глас не можем да запушим, когато..
Легендарната германска група "Рейдж" се завръща в България. Концертът, който предстои в столичния клуб "При Черепите" на 6 октомври, е част от световното турне на бандата по случай нейната 40-та годишнина. Бързи, мощни, здрави, размазващи – такива са изпълненията на "Рейдж": пропукват стени и срутват пласт след пласт всичко, което изглежда неподвижно,..
Лабиринтите на фалшификациите и полуистините от вчера и днес ще преброди всеки посетител на пътуващата изложба Fake (f)or Real на Дома на европейската история в Брюксел, която гостува на Националния етнографски музей до 20 октомври . За човечеството, което във всяка епоха е било мамено, и за мащабния разказ в изложбата в "Terra Култура"..
"Библиотека "Седемте хълма" събира историческата памет на Пловдив и е своеобразна художествена хроника на града под тепетата", започва представянето си Стойо Вартоломеев, собственик и управител на издателска къща, в ефира на рубриката "Културен отпечатък" на предаването "Terra Култура". Той споделя своите впечатления и мотиви зад създаването на..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ден след Международни яден на глухите хора ви срещаве със Силвия Маринова, жестов преводач с повече от 35 години опит. Тя не разглежда своята професия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg