През 1980 година аутизмът е въведен като официална диагноза – генерализирано разстройство на развитието. Класическият портрет на аутизма включва изолираност, значителни затруднения в говора и ученето, запомняне наизуст, буквалност и твърдо настояване за еднаквост. Аутистите са крайно интровертни и не проявяват желание за социализиране. Науката ги определя като невроатипични – при тях невронните връзки са различни. Това определение е много малка част от това, което се поставя за диагнозата аутизъм. Ани Андонова, член на Управителния съвет на сдружение "Асоциация Аутизъм" е гост в "Нашият ден".
"Това, което липсва в България, е подкрепата за родителите. Това е един много труден момент, когато родителят получава тази диагноза. Вече има малко повече социални услуги и места, където тези деца са приети, работи се с тях, интеграцията в детските градини и училищата наистина е вече на по-високо ниво, по-добре са приети. Има положителна перспектива в тази насока", заявява Андонова. Тя отчита и липса на достатъчно социални предприятия в България, които да поемат грижата за навършилите пълнолетие младежи с аутизъм.
Организацията, в която членува Андонова, си е поставила за цел да улесни преминаването от услуга в услуга на хората, влезли в социалната система. Родителите са затруднени и се лутат в ограничените възможности на системата. Гостът поставя акцент и върху липсата на ранна интервенция в България – нещо, което се обсъжда вече 20 години. Ако едно дете бъде обхванато от системата в много ранна детска възраст, нещата биха се развили по доста по-положителен начин, смята Андонова.
"В момента към Центъра за социална рехабилитация и интеграция работим с програма, в която са включени родителите, и виждаме смисъла от това нещо. Когато родителят е въвлечен в този процес и е подкрепен, нещата се развиват много по-добре", казва гостът и допълва, че терапевтичната специализирана работа води до най-положителни резултати.
В информационния поток периодично се появяват материали, свързани с това как останалите хора реагират на диагнозата аутизъм. Според Андонова има промяна във възприятието на обществото. Лекарите също са станали по-запознати и имат различно отношение. Все още се среща неразбиране, но информационните кампании достигат до все повече хора.
Относно интегрирането на деца аутисти в образователната система, Андонова казва: "Има интеграция, но тя не е успешна. Не всяко дете е подходящо да бъде в училищна среда поради ред причини – сензорни претоварвания, невъзможност да се концентрира. За всички деца има някъде място в образователната система. Трябва да се намери подходящото място за детето. Ресурсните учители, които би трябвало да подпомагат процеса в образователната система, много рядко стоят с децата в класната стая, а ги изкарват от нея и се занимават индивидуално – не това е целта. Ние искаме тези деца да бъдат подкрепени в средата с подходящите инструкции. Много е важно как учителите ще представят на класа проблемното дете. Има много успешни интегрирани деца." Андонова допълва, че трябва да се формира предварително мултидисциплинарен екип, който да запознае учителите със специфичните нужди на съответното дете аутист. Обикновено твърде късно се прибягва до тази мярка и се стига до конфликтни ситуации в учебната среда.
Гостът в предаването кани слушателите на Спортен празник под надслов "Зедно сме силни". Той ще се проведе на 27 април в парк "Дружба". Материали, свързани с информационната кампания за аутизма може да бъдат намерени на интернет страницата на Асоциация Аутизъм.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
