"Литературни срещи" в София се случиха на 4-6 април. Изданието беше специално, защото започна с отбелязването на 10-годишния рожден ден на фондация "Прочети София" – организатор на събитието. Темата на пролетните "Литературни срещи" неслучайно беше "Порастване" – растежа като зрялост, като мъдрост, като фин баланс между личността и обществото, като проблеми и преодоляване на травми. Какво се случи и какво предстои, в "Нашият ден" разказват организаторът Тодора Радева и писателят Емануил А. Видински.
Темата за порастването е била вълнуваща за всички участници и гости на събитието, споделя Радева. В първия ден се е осъществила дискусия, озаглавена "Трудностите на растежа", като идеята за растежа е излязла от рамките на буквалното физическо развитие и е била концептуализирана в най-разнообразни аспекти. Радева цитира думите на писателката Ина Иванова за пътя в живота и пътя в литературата, които сякаш обобщават смислово "Литературните срещи": "Порастването в живота е свързано със смаляване на егото. Порастването в литературата е свързано с увеличаване на свободата."
Емануил А. Видински е автор на книгата "Дом за начинаещи" – роман за порастването във всички смисли – физически, ментално, като опит и усещане за себе си в обществото. Сюжетът разказва за едно 13-годишно българско момче, което се озовава в католическо сиропиталище малко след обединението на Западна Германия и Източна Германия. Момчето преминава през своеобразна инициация, през множество перипетии и накрая напуска институцията като съвсем различен човек.
Гости в това издание на "Литературни срещи" бяха Горан Войнович (Словения) и Андрея Расучану (Румъния). Расучану участва в разговор с Теодора Димова, модериран от Лора Ненковска. Темите са се преплели по естествен начин, тъй като и двете авторки говорят за връзката между поколенията и мястото на жената в света. В книгите на Димова "жените знаят", а в при Расучану "жените могат", казва Радева.
Срещата с Горан Войнович, модерирана от Бойко Василев, е била изключително сериозна, но с голяма доза балкански хумор. Травмите от 90-те се оказват неизлекувани, а напротив – днес напрежението ескалира и, когато говорим за война, говорим за настоящата реалност. В тази връзка Радева заявява: "Ролята на литературата е да разказва нашите истории, да помага да преодоляваме всички тези травми."
Емануил А. Видински намира в този тип срещи възможност за свързване между писатели и читатели. По думите му авторите стават видими за публиката, а читателите получават шанса да превърнат четенето от самотно занимание в споделено преживяване. Видински смята, че подборът на автори и модератори в събитието е бил много точен, а зад него стои адекватната преценка на организаторите.
Радева допълва: "Има няколко неща, които седят зад идеята и са важни за това, което ние във фондация "Прочети София" правим. Литературата е самотно занимание, нещо частно, но през подобни форуми имаш шанса да го превърнеш в социално събитие и повече хора да посегнат към една добра книга и да я прочетат. Това е в основата на нашата фондация – как да направим литературните събития по-добри. Затова постоянно измисляме нови формати. Имаше седем микросъбития – пърформанс, разчупено четене с елементи на споделяне, селекция на музика и стихове. Всички тези усилия са свързани с това да заинтригуваме публиката."
Освен писател Видински е и музикант, затова идеята за синкретизма между изкуствата не му е чужда. Той вярва, че например музиката особено добре допълва поезията, защото усещането за ритъм и пауза е в основата и на двете изкуства. Сливането на различни медии и изкуства става все по-търсен ефект, но за събитието "Литературни срещи" то е запазена марка. По думите на Радева то никога не е самоцелно, защото идеята е авторите и техните текстове да бъдат представени по най-добър и атрактивен начин.
"Литературни срещи" предстоят през лятото и през есента тази година. Радева споделя, че лятното издание през юни ще е посветено на една нестандартна комбинация – литература и спорт. Спортът ще присъства не само като тема – очаква ни литературен маратон.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
