Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Международният ден на авиацията и космонавтиката – Ден на отворените врати в ИКИТ-БАН

Проф. Георги Желев
Снимка: БНР

По повод на Международния ден на авиацията и космонавтиката, 55-годишнината на Института по космически изследвания и технологии към БАН (ИКИТ-БАН) и 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов Институтът за космически изследвания и технологии организира Ден на отворените врати, който ще се състои на 12 април от 10.00 до 14.00 часа на територията на Института.

Мисията на ИКИТ-БАН е извършване на фундаментални и приложни изследвания в областта на физиката на Космоса, дистанционните изследвания на Земята и планетите и аерокосмическите технологии. "По програмата Интер-космос", която е съществувала преди 55 години, се създава една група "физика на космоса" към БАН, чиято цел е била създаване на космически апарат, който да изследва физиката на йоносферата", реално това поставя основите на института, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Желев – директор на Института за космически изследвания и технологии към БАН. 

Първият създаден прибор е "П1", който мери количествата йонизация в йоносферата. С този успешно изстрелян в Космоса уред се поставя началото на българските космически изследвания и превръща България в 18-те космическа държава в света. След 1972 година са направени различни апарати , за да се стигне до 10-ти април 1979 година, когато българинът Георги Иванов излита в Космоса. Повече от 100 апарата сме създали за 9 години, колкото е времето между първият и вторият български полет, тогава са изстреляни и двата български спътника, с изцяло българска техника,  уточни проф. Георги Желев.

Множество образци на космически апарати, които са изработени у нас и използвани през годините ще могат да бъдат разгледани на 12-ти април. Те са изложени във фоайетата на Института за космически изследвания и технологии. В момента на международната космическа станция също има българска апаратура, тя е дозиметричната апаратура "Люлин". Началото на българската серия "Люлин" е поставено с втория български космически полет на Александър Александров 1988 г. Основната цел на тази апаратура е измерване на слънчевата и космическа радиация, уточни директорът на института. През 2016 година българска дозиметрична апаратура е монтирана и на спътника "ЕкзоМарс",  който пътувал до Марс и продължава да подава данни от около планетата Марс, стана ясно в предаването "Следобед за любопитните". Това ще помогне за създаването на специални радиационни защити за онези, които в бъдеще ще пътуват до тази планета, разясни проф. Георги Желев. Полет до тази планета ще има, но има много неща, които предстоят да бъдат уточнени, тъй като полетът е 500-600 дни, необходимо е да се изчисли кога Земята и Марс ще са най- близо и трябва да се подсигури защитата и на сензори , допълни той.

Повече за програмата на Института за космически изследвания и технологии в Деня на отворените врати (12 април), за работата на специалистите по различни проекти и възможностите за развитието на младите учени, можете да чуете от разговора с проф. Георги Желев.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Силвия Лакова: Децата са любознателни, отворени и бързо усвояват нови знания

Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..

публикувано на 01.10.24 в 17:45

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30
Проф. Марин Георгиев

Явните и скритите кодове на тялото

Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира за различни проблеми и ние, с помощта на специалистите, трябва да ги разчитаме и да потърсим помощ. В урологията – тази бързо развиваща се специалност, симптомите са доста ясно различими:..

публикувано на 30.09.24 в 18:25
проф. Диана Гергова

Пътуваща изложба представя българските археологически открития

Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава.  "Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много..

публикувано на 30.09.24 в 12:00

"Строгият" или "готиният" – за първата среща на учителя с учениците

Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..

публикувано на 29.09.24 в 10:25