Дали стресът е поредният "тих убиец", или е явление, от което можем да извлечем полза – разговор в "Нашият ден" с Богомил Пешев, млад учен от Института по невробиология към БАН.
"Бих казал, че стресът в идеалната си форма винаги е добър. Стресът, противно на това негативно значение, което му се предава, има ролята да ни адаптира към вечно променящата се среда, така че всеки път когато сме изправени пред нови предизвикателства, да имаме най-точната реакция", обяснява Пешев.
"Бащата на стреса", биологът Ханс Селие, в средата на ХХ век развива теорията, че стресът възниква на физична основа в следствие на фактори като болка и студ. Терминът "стрес" произлиза от инженерните науки, където думата е свързана с това как различните материали реагират на напрежение. Селие не успява докрай да опише цялото разнообразие от видове стрес и неговите външни причинители, затова за известно време научната общност губи интерес към темата, разказва Пешев.
Американският физиолог Джон Мейсън – един от бащите на невроендокринологията – идентифицира новостта, предвидимостта и контрола като трите фактора за възникване на стрес. Стресът, обяснява Пешев, зависи от това дали имаме предходен опит в дадена ситуация. От тази когнитивна рамка зависи кои явления определяме като стресори.
Една от най-важните фигури в изследването на стреса е Брус Макюън, който създава концепцията за два вида стрес – абсолютен и относителен. Абсолютният стрес, по думите на Пешев, възниква в катастрофални ситуации, като например поява на земетресение. Относителният стрес е този, който можем да овладеем и потиснем.
По думите на Пешев това дали един стрес е добър или лош, зависи от интензитета на реакцията, която предизвиква. Когато нещо е абсолютно ново, интензитетът е много по-голям. С времето се приспособяваме към тези стресори и интензитетът на реакцията намалява – това е адаптивната функция на стреса. Все повече се налага концепцията за мозъка, като генератор на очаквания, заявява гостът и допълва, че, когато тези очаквания, създадени на базата на паметта, не могат да отговорят на реалността, тогава говорим за стрес. Според Пешев стресът незаслужено носи негативна конотация в представите на хората.
Разбира се, всеки има различен праг на стресовата реакция, заявява Пешев. Когато живеем в нестабилна среда, в която не можем да генерираме правилното очакване, започваме да имаме константно очакване, че нещо лошо ще се случи. Тогава се създава хроничен стрес, при който нивата на хормона кортизол се завишават и започват да увреждат структурите на мозъчните клетки. Така възникват тревожните и депресивни разстройства, пояснява Пешев.
Доказано е, че съществува оптимално ниво на стрес, което е индивидуално за всеки човек. Когато сме в ситуация с оптимално ниво на стрес, справянето с различни задачи се подобрява. Когато стресовата реакция е завишена, представянето започва да спада. Според Пешев това е важна тема, пряко свързана със сферата на образованието. "Когато съберем група студенти в аула и ги караме да възпроизведат огромен текст – тестваме ли действително познанията им, или тестваме устойчивостта им на стрес", пита ученият. Той изяснява как работи процесът на учене. Първият етап е кодиране – това е моментът на обучение. Вторият етап се нарича консолидация – тогава се складират знанията. В третия етап се случва извличането на информация – тогава възпроизвеждаме необходимите факти. Пешев обръща внимание на това, че стресът подпомага първите два процеса, но в големи нива потиска последната част от веригата.
Изводът е, че съществува зона, в която стресът ни помага. Астрономите говорят за "зона на обитаемост" в Космоса – нито прекалено близо, нито прекалено далеч от звездата. В мозъка на всеки един от нас съществува една обитаема стресова зона и е наша индивидуална задача да определим нейната територия.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
През далечната 1888 във Великобритания се създава международна ромска организация, наречена Gypsy Lore Society. Целта му и тогава, а и сега, е да обединява и установява по-тесни контакти между учените, изучаващи историята и културата на ромите – и отседналите и пътуващите (роувъри и травълърс както още ги наричат). Периодично това Общество..
Ако те ударят по едната буза, да обръщаш ли другата, или да биеш и ти, хем по-силно? И поученията на Исус от планината, и източните религии разсъждават над тези дилеми откак свят светува. Говорим за философията на ненасилието, може би политически най ярко въплътена от Махатма Ганди с революцията в Индия, но и за фигури като Лев Толстой, Мартин Лутър..
Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите, разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..
Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..
От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..
В предаването "Lege Artis" беше обсъдена темата за имунната система през есента, като специалистите по вирусология предупредиха за предстоящ бум на..
Жителите на Своге и Божурище се обединяват срещу добива на злато. В "Нашият ден" чуваме гласовете на граждани и представители на местната власт, както и..
На 3 октомври от 18.00 ч. в Конферентната зала в Ректората ще се проведе Кръгла маса "Съвременна доминиканска литература". Събитието се провежда в рамките..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
