Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Д-р Петър Ефтимов: За астробиологията като наука

Нова магистърска програма по астробиология в СУ

Снимка: Pixabay

СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия. За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Ефтимов от Биологическия факултет на Софийския университет.

В началото на разговора д-р Ефтимов пояснява същността на астробиологията като наука: "Науката астробилогия се занимава с три големи направления – адаптацията на човека и живите системи към условия, различни от тези на планетата Земя; търсенето на живот във Вселената, включително и в рамките на нашата Слънчева система; произхода на живота в по-широкия контекст на Космоса."

д-р Петър ЕфтимовПо думите на учения основен тласък в астробиологичните изследвания дават космическите мисии от средата на миналия век до днес. "Това, което може да се каже, е, че тепърва ни предстоят много вълнуващи времена", заявява гостът.

Д-р Ефтимов дава пример за две мисии, пряко свързани с търсенията на науката астробиология. Космическият телескоп на НАСА "Тес" е изстрелян в Космоса, за да открие планети с потенциал за живот, принадлежащи към други слънчеви системи (екзопланети). HPF (Habitable Zone Planet Finder) е мисия на НАСА, която проучва зоните на обитание в нашата галактика, като основно условие за живот би било наличието на вода в течно агрегатно състояние.

Мисията Dragonfly, която по план трябва да стартира през 2027 година, ще изпрати квадракоптер на Титан – най-големият спътник на Сатурн. Д-р Ефтимов обяснява, че Титан по своята структура прилича на планетата Земя в нейния ранен период. Целта на учените е да отговорят на въпроса какви са били условията за възникване на живот върху младата Земя и как са се подредили обстоятелствата, за да се случи това. По думите на д-р Ефтимов хората сме любопитни по природа и, за да оцелеем като вид, трябва да бъдем смели в космическите изследвания и да започнем да осъществяваме и пилотирани мисии.

В създаването на програма "Астробилогоия" екипът на СУ е следвал примерите на най-добрите магистърски програми в света. На територията на Европа това е една от пилотните програми в това направление, допълва д-р Ефтимов. В програмата са включени курсове на Факултета по биология, Факултета по химия и фармация, Факултета по физика, Факултета по геология и география, както и два курса на Философския факултет.

Програмата е отворена за студенти, завършили бакалавърска степен в един от природните факултети. Наличието на философските курсове – "Философия на науката" и "Интелигентни форми на живот" – е свързано с начина, по който организираме погледа си към цялата научна сфера, казва д-р Ефтимов.  

Относно възможностите за професионално развитие след завършване на магистърската програма "Астробиология", д-р Ефтимов вижда широк потенциал. Младите специалисти биха могли да работят към Европейската космическа агенция или друга световна космическа агенция, да продължат изследванията си в институтите на БАН или да инициират свой собствен бизнес в сферата. Всичко изброено е начин нашето присъствие в Космоса да се обнови и разшири, заявява д-р Ефтимов. 

За всички желаещи да се запишат в програмата първото и най-важно условие е да обичат биологията и Космоса.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

Снимки – Pixabay и личен архив
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доц. Георги Ангов

Световъртеж, мигрена, главоболие – болести на съвремието?

Отговорите на тези въпроси потърсихме от нашия съботен гост – доц. Георги Ангов, специалист по отоневрология. Неговата дългогодишна практика в Клиниката по нервни болести и психиатрия на Александровска болница, бяха основание за един задълбочен и смислен анализ на редица състояния. Ние ги припознаваме като световъртеж, загуба на равновесие, шум в..

публикувано на 24.06.25 в 16:50

Дезинформация и кибернасилие в България – какви са механизмите

В контекста на задълбочаващата се дигитализация на обществения и политически живот, жените в публичната сфера – включително журналисти, политици и активисти – все по-често стават обект на координирани онлайн атаки, включващи дезинформация, реч на омразата и кибернасилие. Тези форми на дигитално насилие не само подкопават личната им сигурност и..

публикувано на 24.06.25 в 15:30

Интелигентни щори с мисия за зелено бъдеще: Проектът Solar Blinds на студенти от ТУ – София

Трима студенти от Техническия университет в София – Д енис Исметов, Ивиян Стоянов и Александър Колчев  – представят своя иновативен проект Solar Blinds , който цели не просто да намали разходите за електроенергия, но и да направи сградите по-устойчиви и енергийно ефективни. Solar Blinds  представлява интелигентна система от външни щори с вградени..

публикувано на 24.06.25 в 12:55
Галя Петрова

Д-р Галя Петрова: Тайните на възкръсващото цвете и комуникацията на растенията

На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на реалността – онзи поетичен прочит на науката, който прави света около нас още по-вълнуващ. В специално интервю за предаването "Време за наука", д-р Галя Петрова – генетик, преподавател в Медицински..

обновено на 24.06.25 в 12:53
Григор Цанков - изпълнителен директор на

Еврика! Успешни българи: Никол Донкова

Днес тя е студентка в  магистърската програма на Химикотехнологичния и металургичен университет - София, но още от първия час по химия  в 6 ОУ "Граф Игнатиев" усеща страстно влечение към тази наука. То продължава и в НПМГ "Акад. Любомир Чакалов", а и днес в ХТМУ - София, където изучава молекулярна химия.  Тази любов я води и към дълбоките води на..

публикувано на 23.06.25 в 17:00