СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия. За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Ефтимов от Биологическия факултет на Софийския университет.
В началото на разговора д-р Ефтимов пояснява същността на астробиологията като наука: "Науката астробилогия се занимава с три големи направления – адаптацията на човека и живите системи към условия, различни от тези на планетата Земя; търсенето на живот във Вселената, включително и в рамките на нашата Слънчева система; произхода на живота в по-широкия контекст на Космоса."
По думите на учения основен тласък в астробиологичните изследвания дават космическите мисии от средата на миналия век до днес. "Това, което може да се каже, е, че тепърва ни предстоят много вълнуващи времена", заявява гостът.
Д-р Ефтимов дава пример за две мисии, пряко свързани с търсенията на науката астробиология. Космическият телескоп на НАСА "Тес" е изстрелян в Космоса, за да открие планети с потенциал за живот, принадлежащи към други слънчеви системи (екзопланети). HPF (Habitable Zone Planet Finder) е мисия на НАСА, която проучва зоните на обитание в нашата галактика, като основно условие за живот би било наличието на вода в течно агрегатно състояние.
Мисията Dragonfly, която по план трябва да стартира през 2027 година, ще изпрати квадракоптер на Титан – най-големият спътник на Сатурн. Д-р Ефтимов обяснява, че Титан по своята структура прилича на планетата Земя в нейния ранен период. Целта на учените е да отговорят на въпроса какви са били условията за възникване на живот върху младата Земя и как са се подредили обстоятелствата, за да се случи това. По думите на д-р Ефтимов хората сме любопитни по природа и, за да оцелеем като вид, трябва да бъдем смели в космическите изследвания и да започнем да осъществяваме и пилотирани мисии.
В създаването на програма "Астробилогоия" екипът на СУ е следвал примерите на най-добрите магистърски програми в света. На територията на Европа това е една от пилотните програми в това направление, допълва д-р Ефтимов. В програмата са включени курсове на Факултета по биология, Факултета по химия и фармация, Факултета по физика, Факултета по геология и география, както и два курса на Философския факултет.
Програмата е отворена за студенти, завършили бакалавърска степен в един от природните факултети. Наличието на философските курсове – "Философия на науката" и "Интелигентни форми на живот" – е свързано с начина, по който организираме погледа си към цялата научна сфера, казва д-р Ефтимов.
Относно възможностите за професионално развитие след завършване на магистърската програма "Астробиология", д-р Ефтимов вижда широк потенциал. Младите специалисти биха могли да работят към Европейската космическа агенция или друга световна космическа агенция, да продължат изследванията си в институтите на БАН или да инициират свой собствен бизнес в сферата. Всичко изброено е начин нашето присъствие в Космоса да се обнови и разшири, заявява д-р Ефтимов.
За всички желаещи да се запишат в програмата първото и най-важно условие е да обичат биологията и Космоса.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
