В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните.
Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше прието на 19 юни 2023 г. от Междуправителствената конференция по морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция, свикана под егидата на ООН. Споразумението за BBNJ става третото споразумение за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право.
В рамките на общата цел за опазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните извън национална юрисдикция в момента, но и в дългосрочен план чрез ефективно прилагане на съответните разпоредби на Конвенцията и по-нататъшно международно сътрудничество, Споразумението за BBNJ разглежда четири основни въпроса:
• морски генетични ресурси, включително справедливо и равноправно разпределение на ползите;
• мерки като инструменти за управление на базата на райони, включително морски защитени зони;
• оценки на въздействието върху околната среда;
• изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии.
Споразумението създава и различни механизми за финансиране и е отворено за подписване от всички държави и регионални организации за икономическа интеграция до 20 септември 2025 г. То ще влезе в сила 120 дни след датата на депозиране на шестдесетия документ за ратификация, одобрение, приемане или присъединяване.
Пълният текст на Споразумението на английски
На 24 април 2024 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция 78/272 (понастоящем достъпна под номер A/78/L.41), с която създава комисия, която да подготви влизането в сила на Споразумението за BBNJ. Организационната среща на комисията е насрочена за 24-26 юни 2024 г. в централата на ООН в Ню Йорк.
"ЕС имаше важна роля по време на преговорите за Договора и затова ратификацията е ключов момент" заяви Крис Торн, координатор на кампанията за защита на океаните на "Грийнпийс" и поясни: "Това гласуване е първото на регионално ниво и би трябвало да даде началото на вълна от ратификации. 27-те европейски правителства трябва да ратифицират Договора преди Конференцията на ООН за океаните в Ница през юли 2025 г. Времето да постигнем глобално договорена цел за защита на поне 30% от океаните изтича."
Според законодателството на ЕС Договорът трябва да бъде ратифициран първо на ниво ЕС, а след това – от всяка една страна членка поотделно. До днес 89 държави, сред които и 27-те европейски правителства, са положили подпис под Договора. Въпреки това само четири държави вече са го ратифицирали – Палау Чили, Белиз и Сейшелските острови. За да влезе Договорът в сила, са необходими поне 60 ратификации.
Световното природозащитно движение "Грийнпийс" призовава всички държави да ускорят ратификацията на Договора за защита на океаните и да отделят адекватни средства за справедливото му прилагане за справяне с климатичната криза и кризата на биоразнообразието.
ЕС вече обеща 40 милиона евро, за да подкрепи ратификацията в развиващите се страни и още 3.5 милиарда евро за защита на океаните като 1.3 милиона евро от тях са за подкрепа на изпълнението на договора.
С вота в пленарна зала ЕС завърши ключовата стъпка в процеса на одобряване на ратификацията на Договора. Решението на ЕПще бъде официално прието от Съвета, след което ЕС ще бъде готов да депозира своя "инструмент за ратификация" в ООН.
ЕС обаче категоризира Договора за открито море като "смесено споразумение", така че съгласно правото на ЕС Договорът за открито море трябва да бъде ратифициран както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки на ЕС.
В момента по-малко от 1% от откритите морета са защитени. Според учените защитата на поне 30% от тях е от решаващо значение за опазването на биоразнообразието и смекчаването на климатичните промени.
Отговорите на тези въпроси потърсихме от нашия съботен гост – доц. Георги Ангов, специалист по отоневрология. Неговата дългогодишна практика в Клиниката по нервни болести и психиатрия на Александровска болница, бяха основание за един задълбочен и смислен анализ на редица състояния. Ние ги припознаваме като световъртеж, загуба на равновесие, шум в..
В контекста на задълбочаващата се дигитализация на обществения и политически живот, жените в публичната сфера – включително журналисти, политици и активисти – все по-често стават обект на координирани онлайн атаки, включващи дезинформация, реч на омразата и кибернасилие. Тези форми на дигитално насилие не само подкопават личната им сигурност и..
Трима студенти от Техническия университет в София – Д енис Исметов, Ивиян Стоянов и Александър Колчев – представят своя иновативен проект Solar Blinds , който цели не просто да намали разходите за електроенергия, но и да направи сградите по-устойчиви и енергийно ефективни. Solar Blinds представлява интелигентна система от външни щори с вградени..
На Еньовден, деня, в който билките придобиват най-голяма лечебна сила според народните вярвания, ни се открива чудната възможност да надникнем в магията на реалността – онзи поетичен прочит на науката, който прави света около нас още по-вълнуващ. В специално интервю за предаването "Време за наука", д-р Галя Петрова – генетик, преподавател в Медицински..
Днес тя е студентка в магистърската програма на Химикотехнологичния и металургичен университет - София, но още от първия час по химия в 6 ОУ "Граф Игнатиев" усеща страстно влечение към тази наука. То продължава и в НПМГ "Акад. Любомир Чакалов", а и днес в ХТМУ - София, където изучава молекулярна химия. Тази любов я води и към дълбоките води на..
"Ало, Космос! Говори България!" ще събере отново стотици млади хора от цялата страна на 24 юни в "София Тех Парк". Петото издание на фестивала ще..
Родната музикална публика ще може да се наслади на концерт на един от водещите симфонични оркестри в Китай – Симфоничния оркестър на град Чанша, под..
Днес тя е студентка в магистърската програма на Химикотехнологичния и металургичен университет - София, но още от първия час по химия в 6 ОУ "Граф..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg