Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Международен договор в защита на Световния океан очаква ратификация от страните членки на ЕС

В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните.

Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ  и беше прието на 19 юни 2023 г. от Междуправителствената конференция по морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция, свикана под егидата на ООН. Споразумението за BBNJ става третото споразумение за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право.

В рамките на общата цел за опазване и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните извън национална юрисдикция в момента, но и в дългосрочен план чрез ефективно прилагане на съответните разпоредби на Конвенцията и по-нататъшно международно сътрудничество, Споразумението за BBNJ разглежда четири основни въпроса:

• морски генетични ресурси, включително справедливо и равноправно разпределение на ползите;
• мерки като инструменти за управление на базата на райони, включително морски защитени зони;
• оценки на въздействието върху околната среда;
• изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии.

Споразумението създава и различни механизми за финансиране и е отворено за подписване от всички държави и регионални организации за икономическа интеграция до 20 септември 2025 г. То ще влезе в сила 120 дни след датата на депозиране на шестдесетия документ за ратификация, одобрение, приемане или присъединяване.

Пълният текст на Споразумението на английски

На 24 април 2024 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция 78/272 (понастоящем достъпна под номер A/78/L.41), с която създава комисия, която да подготви влизането в сила на Споразумението за BBNJ. Организационната среща на комисията е насрочена за 24-26 юни 2024 г. в централата на ООН в Ню Йорк.

"ЕС имаше важна роля по време на преговорите за Договора и затова ратификацията е ключов момент" заяви Крис Торн, координатор на кампанията за защита на океаните на "Грийнпийс" и поясни: "Това гласуване е първото на регионално ниво и би трябвало да даде началото на вълна от ратификации. 27-те европейски правителства трябва да ратифицират Договора преди Конференцията на ООН за океаните в Ница през юли 2025 г. Времето да постигнем глобално договорена цел за защита на поне 30% от океаните изтича."

Според законодателството на ЕС Договорът трябва да бъде ратифициран първо на ниво ЕС, а след това – от всяка една страна членка поотделно. До днес 89 държави, сред които и 27-те европейски правителства, са положили подпис под Договора. Въпреки това само четири държави вече са го ратифицирали – Палау Чили, Белиз и Сейшелските острови. За да влезе Договорът в сила, са необходими поне 60 ратификации.

Световното природозащитно движение "Грийнпийс" призовава всички държави да ускорят ратификацията на Договора за защита на океаните и да отделят адекватни средства за справедливото му прилагане за справяне с климатичната криза и кризата на биоразнообразието.

ЕС вече обеща 40 милиона евро, за да подкрепи ратификацията в развиващите се страни и още 3.5 милиарда евро за защита на океаните като 1.3 милиона евро от тях са за подкрепа на изпълнението на договора.

С вота в пленарна зала ЕС завърши ключовата стъпка в процеса на одобряване на ратификацията на Договора. Решението на ЕПще бъде официално прието от Съвета, след което ЕС ще бъде готов да депозира своя "инструмент за ратификация" в ООН.

ЕС обаче категоризира Договора за открито море като "смесено споразумение", така че съгласно правото на ЕС Договорът за открито море трябва да бъде ратифициран както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки на ЕС.

В момента по-малко от 1% от откритите морета са защитени. Според учените защитата на поне 30% от тях е от решаващо значение за опазването на биоразнообразието и смекчаването на климатичните промени.



По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гьобекли тепе – археологическият обект е отворен за посещения преди 7 години

Гьобекли тепе – един от най-интересните археологически обекти в Турция

Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..

публикувано на 29.06.24 в 16:25

В Института по полимери към БАН стимулират младите учени

"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в..

публикувано на 29.06.24 в 10:05

Приет е Регламентът за възстановяване на природата – защо е важен

На 17 юни беше приет Регламент за възстановяване на природата – Nature restoration law . България подкрепя регламента от самото начало на обсъждането му преди 2 години. Това е първият по рода си регламент за ЕС за възстановяване на природата, а целта му е да се въведат мерки за възстановяване на поне 20% от сухоземните и морските територии..

публикувано на 28.06.24 в 17:25

Обучение по ненасилствена комуникация организира сдружение "Образователна общност – Варна"

Ненасилствената комуникация, известна още като "език на сърцето", "състрадателен език", "жирафски език" е модел на общуване, който позволява да се свързваме със себе си и с другите, разбирайки и откликвайки на емоционалните си потребности. Прилагането му в личния живот, деловите взаимоотношения и особено в сфери като образованието дава забележителни..

публикувано на 28.06.24 в 13:12
Иван Держански (вляво) и Любомир Златков

Как България стана номер едно в математическата лингвистика?

"Лингвистиката прави много мостове, между които и този компютър - човек, ние говорим за едно семейство от науки, които се развиват от няколко хиляди години, като математическата лингвистика се занимава с изучаването на езика, като част от света и действителността.  Лингвистиката е наука, която отговаря на въпроси като – как е възникнал..

публикувано на 28.06.24 в 10:54