На 13 май 1913 година е открита сградата на Централната минерална баня в София, построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. За бурната история на тази историческа сграда в "Нашият ден" разговаряме с арх. Петър Диков – председател на УС на СБА и бивш главен архитект на София.
В своята книга "Малки софийски истории" арх. Диков нарича Централната минерална баня "многострадална". Според него тя е именно такава, тъй като вече близо 12 г. реконструкцията на нейното северно крило остава недовършена и вече има сериозен риск от разруха.
Арх. Диков разказва за историческото начало на Централната минерална баня, което датира още от древността. Именно този минерален извор е една от причините да възникне селище на тази територия. По времето на Римската империя на мястото са построени римски терми. В периода на Първото българско царство на същата територия се е намирал манастирът, в който са съхранявани мощите на св. Йоан Рилски. В рамките на Османската империя върху извора е построена турска баня.
Съвременната история на Централната минерална баня датира от 1889 г. Само 11 г. след Освобождението Софийска община взима първи заем, за да започне да се оформя като европейска столица. 20 % от този заем е бил предназначен за построяването на комплекс минерални бани с хотел, разказва арх. Диков. Обявен е международен конкурс, който е спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Започва строителството на хотела на мястото, където сега се намира сградата на Направление "Архитектура и градоустройство". Внезапно Столична община решава, че тъй като липсва жп линия, която да води туристи до града, строителството на хотел е безсмислено. Така проектът е спрян.
Обявен е нов, ограничен конкурс за баня, който е спечелен от арх. Шамарджиев. Градската управа не одобрява спечелилия проект и организира още един конкурс – отново неуспешен.
В крайна сметка проектирането е възложено директно на двамата големи архитекти – Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов. И двамата архитекти в това време са служители в Столична община, допълва арх. Диков. Строежът е ръководен и завършен от Петко Момчилов и Йордан Миланов.
Сградата на Централната минерална баня е изпълнена в неовизантийски стил, в който са построени също Централните хали, Духовната семинария и Синодалната палата, пояснява гостът. Арх. Диков акцентира върху качеството на строителството и уникалните за времето си екстри, които банята е предоставяла – рехабилитация, здравна профилактика за рискови професии, масажи. Обособяването на минерална баня в центъра на града е било проява на грижа за здравето и хигиената на софиянци.
През 1908 г. е била построена малка минерална баня на мястото на днешните чешми, но за съжаление сградата е унищожена от бомбардировките през 1944 г. Там се е къпела безплатно войската, разказва архитектът.
През 70-те години Централната минерална баня е обявена за паметник на културата от местно значение, а по-късно – за национален паметник на културата. През 1988 година е затворена за ремонт, но никой не я стопанисва и започва процес на разруха и разграбване, по думите на арх. Диков. През 1998 година стартира проект, ръководен от арх. Станислав Константинов, за реставрация и обособяване на Регионален исторически музей. Когато заема поста главен архитект на София през 2006 година, арх. Диков заварва проекта за реконструкция почти завършен. Проектът е предвиждал 3 000 кв. м. от площта на банята да бъдат превърнати в СПА комплекс. Арх. Диков включва и големия мъжки басейн към тази площ.
Гостът изразява мнението си за акцията, целяща да възвърне изцяло СПА функциите на Централната минерална баня. По думите на архитекта примерът с банята в Будапеща, който защитниците на тази инициатива дават, не е подходящ поради различната прилежаща среда на двете бани.
Музеят на София също започва своята история на пл. "Бански", преди да бъде разрушен от бомбардировките през 1944 г., обръща внимание арх. Диков. Според архитекта е крайно наложително реконструкцията на северното крило на сградата да бъде изпълнена. Най-добрият вариант за бъдещето на Централната минерална баня, по думите на госта, би било обособяването на предвидения по проект СПА център, за да се върне лечебната вода в тази прекрасна сграда.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
За най-малките членове на семейството Бъдни вечер и Коледа са един миг от приказка, в която семейството им е героят, а домът – най-уютното място на света. Може би нетърпеливо броят постните ястия на масата или се опитват да отгатнат какво точно символизират. Някои се скриват под масата, за да чуят шепота на желанията си, докато други очакват..
Тази вечер всяка запалена свещ разказва история, всяка песен сближава, а всяка звезда на небето носи обещание за топлина, обич и надежда. Бъдни вечер е смях около масата, глътка топъл шоколад, прегръдка, която не казва нищо, но значи всичко. Бъдни вечер е онова тихо чудо, което събира семейството заедно. Времето, когато домът блести не само от..
Защо най-големият подарък на Коледа е това да бъдеш добър – разказва в "Нашият ден" Магдалена Йоцова от гр. Септември, която дарява надежда и топлина на нуждаещите се. Инициативата "Бъди човек" стартира преди около 10 години и обединява все повече съмишленици. Става дума за благотворителна кампания, в която самотните и бедни семейства,..
Традиционно Виена привлича за декемврийските празници и посрещането на новата година стотици хиляди туристи от цял свят. Изборът на австрийската столица не е случаен, а изпълнен с достатъчно традиции и най-вече – съхранението им, което създава и магичния виенски празничен дух. Тръгваме по маршрута на коледните базари и големите тълпи, по..
В навечерието на Светлите празници вратите към душите си, към музиката и дома си, отваря музикалното семейство Цанови. Повод за ефирната среща дава очарователната Кристина Цанова – оркестрант в групата на първи цигулки в Софийската филхармония. Заедно с нея в студиото са: майка ѝ Катя Цанова, оркестрант в групата на първи цигулки в Академичен..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
