Феникс Върбанов и мъртвото течение в голямата човешка авантюра

Българското, китайското и френското се пресичат в житейското и творческо ДНК на художника Феникс Върбанов, роден от легендарната любов на художника Марин Върбанов (Ван Ман) с китайката Сун Куей. Тази вечер в галерия "Аросита" от 18 ч. художникът ще открие изложбата "Мъртво течение". За първите творчески искри, живота между три култури и изкуството като хармония и мир – разговор с Феникс Върбанов в "Нашият ден".

Феникс Върбанов разказва как през 50-те години младият български художник Марин Върбанов среща студентката Сун в Пекинската художествена академия. Така започва любовната история, която трябва да преживее много перипетии и да получи признание от най-високите етажи на властта в Китайската народна република, за да просъществува. Сун връзвала косата си на две плитки, за да даде знак на любимия си, че могат да се срещнат, а писма влюбените си разменяли чрез пощенската кутия на едно дърво. Тези истории, които звучат като романтична приказка, от най-ранна възраст формират емоционалния свят на Феникс Върбанов.

Художникът споделя, че творческата искра в него се запалва във Франция. "Може би благодарение на майка ми и баща ми прорисувах, тъй като имах възможността да отида в Париж 70-те години. Те ми дадоха този шанс да се сблъскам с артсцената в Париж, която беше изключително съвременна и интересна тогава", разказва Върбанов, който е учил и в академията по изящни изкуства Ханджоу, където овладява китайската техника за работа с туш върху хартия.

Детството си Върбанов прекарва, заобиколен от градската бохема на София, която обичала да се събира в дома на родителите му. Художникът си спомня, че майка му и баща му са се движели усилено напред и са се допълвали като двойка творци. Марин Върбанов е бил гобленист – новатор в текстилната техника. "Той беше изцяло потънал в океана на изкуството, където работеше денонощно. Това запали в мен тази искра да бъда художник", спомня си твворецът. Майката на Феникс Върбанов също го подкрепя усилено, като дори организира първата му изложба в Пекин – една от първите чуждестранни изложби в посткомунистически Китай.

Културните пластове на своето битие Върбанов обобщава с думите: "Взех китайската техника, като изразно средство, и българската духовност, която ме кара да творя безкористно. Всичко това правя в Париж – един град, където се чувствам космополит и където артсцената е невероятна."

За изложбата "Мъртво течение", чието откриване предстои днес, Върбанов казва: "Мъртво течение е хубава тема, защото под повърхността на нещата има много емоции, сблъсъци с реалността, космоси, които са движение – неща, които се усещат от един зрител, гледащ тези, на пръв поглед спокойни, работи. Когато гледаме със съзерцание нещата, разбираме, че всичко е и трябва да бъде в движение."

Върбанов признава, че творчеството му е сблъсък на емоции и култури, както и стремеж към хармонията на ин и ян. "В този безкрай всички търсим своето място в голямата човешка авантюра", заявява художникът.

Китайската хартия често е изразно средство в творчеството на Върбанов, както и черният и червеният цвят. Творбите на художника не са безучастни в социален и политически контекст. "Изкуството е може би най-силното желание да се прекрати всякакъв конфликт и сблъсък на цивилизации, който изригва и води до война. Чрез него бих искал да постигна миролюбива хармония, която да донесе любов между хората. Странното е, че изкуството е по-висше от политиката. Политиката се занимава с житейските проблеми и битието, а изкуството възвисява човешкото", казва Феникс Върбанов и отправя призив към мъдрост, съзерцание и отваряне на сетивата за един по-красив свят.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: