Вълната – уют, превърнат в изкуство

Александра Камбурова намира своя път към вълната чрез изработването на кукерски маски, килими и декоративни пана. Силно повлияна от българската занаятчийска школа днес създава първата своя работилница за изработка на вълнени изделия, като иска да дава шанс и на млади дърворезбари да творят идеите си в спокойно и уютно ателие в Трявна. 

Мотивацията ѝ идва от това, че когато тя е развивала своя интерес, не е намерила такова място, в което да се обучава, самоука е, но иска да предаде опита си на млади таланти. За нея е много важно да се запали огънят на занаятчийството сред младите хора, за да се запазят и възродят позабравени занаяти.

Тъфтинг е техниката за изработка на килими, която тя изучава години наред, а именно процес, при който влакната не се връзват, а се спластяват с помощта на дървена рамка.

"Като архитект, когато не мога да открия нещо, аз съм в състояние да го създам. Работата с вълна е обемна и там ми помагат много хора, но чрез керамиката си почивам." – каза за "Домът на музите" основателят на "Субкултура студио" Маргарита Димитрова.

Тя оставя архитектурата на заден план и се съсредоточава в създаването на дизайнерски решения от естествени материали използвайки 100% вълна, дърво и керамика.

Огледалото за нея е част от основните акценти в един дом и с много старание изработва пъстри и уникални рамки от вълна.

Килимарството е личен процес, всеки килим се създава за нуждите и усещането на човека, който ще го използва.

Друга нейна идея е превръщането на студиото в галерия, а предстоящата изложба на Калоян Илиев-Кокимото, озаглавена Memento Mori, ще бъде представена на 5-6 юни – експозицията включва живопис, графика, рисунки и обекти. За заглавието на изложбата при откриването ѝ във Варна художникът споделя, че:

Memento mori е известен латински израз, който може свободно да бъде преведен като "Помни, че си смъртен", "Помни, че ще умреш" или "Осъзнай смъртността си". изразът дава име и на жанр артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел – да напомнят на хората за тяхната собствена преходност."