Къде е българската лингвистична география на европейската научна карта

Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието.

Основите на европейската лингвистична география са поставени през 1876 г. с германския езиков атлас на Георг Венкер и по-късно с атласа на френските говори на Жул Жилиерон.

"Ние многократно сме надскочили тази традиция, защото в областта на българската лингвистична география имаме едни колосални трудове, които са свързани с Българския диалектен атлас, обобщаващ том. Там ние сме заложили на ареалния подход, т.е. след като са изследвани хиляди селища от лингвогеографи, от диалектолози и е събран материалът и е класифициран, след това върху картата на цялата българска езикова територия, казвам го неслучайно, защото тя обхваща Мизия, Тракия и Македония, т.е. навсякъде, където се говорят български диалекти независимо, че излизаме извън държавните граници, правим го само езиково, могат наистина да се видят ареали в крайния Югозапад да речем в Корчанско, днешна Албания, как кореспондират с някои ареали в Югоизтока в Странджанско например. И е много експлицитен Българският диалектен атлас, много четивен, той има, ако щете, и цветова символика – в топлите цветове, гамата на червеното, са илюстрирани най-архаичните явления, тия които имат старобългарски прототип и причина, а пък в гамата на сините цветове са по-новите. Така че изключително информативен, много подробен е Българският диалектен атлас…", казва проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език.

Проф. Кочева гостува в предаването "За думите" скоро след завръщането си от Краков, Полша, където преподава курс по Основи на лингвистичната география на студенти от магистърска степен в Института по езикознание на Ягелонския университет. Проф. Кочева разказва за университета и студентите си и споделя впечатления за положението на българистиката в Полша.

Чуйте интервюто в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС и Институт за български език